— Въпросът е, че… — Етан отново издърпа скицата на завършената лодка отгоре. — Да се направи лодка с такава конструкция са необходими майсторлък и точност. Всеки, който разбира от лодки, ще го забележи. Нашият човек е неделен моряк и знае само най-основните неща — той просто има пари. Но се движи в средите на хора, които разбират от лодки.
— Така че чрез него ще се опитаме да си създадем име — довърши Кам. — Правилно. — Разгледа скиците, чертежите, разрезите. Ще стане страхотна, каза си наум. Трябваше само да я построят. — Можем да си направим макет.
— Можем.
Изработването на макет беше стар и уважаван похват в лодкостроенето. Закрепваха се дъски с еднаква дебелина и върху тях се очертаваше желаната форма на корпуса. После макетът можеше да се разглоби, за да се определят контурите. След това строителите уточняваха формата на облицовъчните и хоризонталните дъски в истинските им пропорции една спрямо друга.
— Можем да започнем с макета — замислено изрече Кам.
— Струва ми се, че можем да започнем тази вечер и да продължим утре.
Това означаваше да начертаят модела на корпуса в пълен размер върху платформа в работилницата. Той ще бъде детайлизиран, за да покаже формиращите участъци. Тези участъци ще бъдат изпробвани, като се очертаят върху тях надлъжните контури и ватерлиниите.
— Да, защо да чакаме? — Кам вдигна поглед при появата на Сет, тръгнал към хладилника. — Макар че ще е по-добре, ако някой можеше да рисува прилично — подхвърли нехайно и се престори, че не забелязва внезапния интерес на момчето.
— Като разполагаме с размерите и свършим качествена работа, това не е важно. — Етан приглади направената от него рисунка на лодката.
— Просто ще е по-хубаво, ако можехме да покажем на клиента нещо по-ефектно — вдигна рамо Кам. — Филип би го нарекъл маркетинг.
— Не ме интересува как ще го нарече Филип. — Упоритата бръчица вече се врязваше между веждите на Етан — сигурен знак, че ще се заинати. — Клиентът остана доволен от предишната ми работа и няма да седне да критикува някаква рисунка. Човекът иска лодка, а не картина за стената.
— Просто си мислех… — Кам не се доизказа, а ядосаният Етан стана да си вземе бирата. — В работилниците, които знам, през повечето време идват да се мотаят разни хора. Обичат да гледат как се правят лодките — особено пък хората, които нищичко не разбират от строителство на лодки, но си въобразяват точно обратното. Така можеш да си намериш клиенти.
— Е, и? Все ми е едно, че хората искали да ни гледат как рендосваме дъските. — Всъщност не му беше все едно, но предполагаше, че няма да се стигне дотам.
— Мислех си, че не би било зле да имаме хубави, поставени в рамка скици по стените. На лодки, които сме построили.
— Още не сме построили нито една.
— А твоят скипджак? — възрази Кам. — Тази, с която работиш. Другата, която вече си направил за първия ни клиент. А и аз поработих доста време по една двумачтова шхуна в Мейн преди две години и един луксозен скиф в Бристол.
Етан отново отпи замислено.
— Може и да изглежда добре, но не съм съгласен да наемаме художник да ни рисува картинки. Необходимо е да се оправим със списъка на оборудването, а Филип трябва да приключи с договора за тази лодка.
— Просто си мислех. — Кам се обърна. Сет все още стоеше пред широко отворения хладилник. — Менюто ли чакаш, малкия?
Той трепна, после грабна първото, което му попадна под ръка. Кофичката кисело мляко с боровинки не беше точно това, за което бе тръгнал, но беше твърде смутен, за да го върне обратно. Принуден да се примири с един от здравословните боклуци на Филип, той взе лъжица.
— Имам да свърша една работа — промърмори и изскочи навън.
— Залагам десет долара, че ще го даде на кучето — весело подхвърли Кам и се запита колко ли време ще е нужно Сет да започне да рисува лодки.
Разполагаше с подробна и донякъде романтична рисунка на скипджака на Етан още на другата сутрин. Беше петък — денят преди свободата. Етан вече беше излязъл с лодката, за да прегледа кошовете за раци и да презареди стръвта. Макар Сет да се беше опитал да състави план, така че да ги хване и тримата заедно, просто не беше в състояние да измисли как да забави ранното заминаване на Етан. Но двама от трима, помисли си, докато минаваше край Кам, който мрачно се взираше в сутрешното си кафе, пак не беше зле.
Нужни бяха поне две чаши кафе, преди който и да е от мъжете в семейство Куин да може да общува с нещо повече от ръмжене. Сет вече беше свикнал с това, така че нищо не каза, докато оставяше раницата си. Държеше скицника с отбелязано с пръст място между страниците. Пусна го на масата, все едно нямаше абсолютно никакво значение за него, а след това с разтуптяно сърце, започна да рови из шкафовете за овесени ядки.