Кам веднага забеляза рисунката. Усмихна се и нищо не каза. Взираше се във филийката, която бе успял да прегори, когато Сет се върна на масата с кутия и купичка в ръка.
— Проклетият тостер е развален.
— Пак си го включил на силно — заяви Филип и довърши разбиването на омлета си с яйца и лук.
— Не мисля. Колко яйца забъркваш?
— Николко не забърквам. — Филип изсипа яйцата в специалния тиган за омлет, който беше донесъл от собствената си кухня. — Направи си сам.
„Боже, сляп ли е този човек или какво?“ — чудеше се Сет. Наля мляко върху овесените ядки и побутна скицника към Кам.
— Няма да умреш, ако сложиш още две, след като и без това го правиш. — Кам отчупи от овъглената филийка. Започваше да ги харесва и такива. — Аз сварих кафето.
— Мътилката — поправи го Филип. — Хайде да не си правим излишни илюзии.
Кам въздъхна дълбоко и стана да си вземе купичка. Взе кутията с ядки, която стоеше точно до скицника на Сет. Почти чу как момчето изскърца със зъби, докато сядаше обратно на мястото си и си сипваше.
— Може би ще си имаме компания този уикенд.
Филип беше съсредоточен в омлета.
— Кой?
— Анна. — Кам наля мляко в купичката си. — Ще я изведа да плаваме с лодката и мисля, че ще я придумам да сготви нещо за вечеря.
„Единственото, за което може да мисли тоя човек, са жени и как да си натъпче тумбака!“ — каза си отвратен Сет и побутна с лакът скицника. Кам изобщо не вдигна поглед.
Когато видя Филип да слага омлета в чинията си, прецени, че е дошъл моментът за действие. Сет едва се сдържаше от нетърпение.
— Какво е това? — попита Кам, поглеждайки рисунката.
Крайно време беше!
— Нищо — измърмори Сет и продължи да се храни.
— Прилича на лодката на Етан — вдигна чашата си Кам и хвърли поглед към Филип. — Не мислиш ли?
Той застана до него, опита от закуската си, хареса я.
— Да, добра рисунка. — Погледна с любопитство момчето. — Ти ли я направи?
— Просто си играех. — Червенина пропълзя по врата му и стомахът му се сви.
— Работя с момчета, които и толкова не могат да нарисуват — разсеяно го потупа по рамото Филип. — Хубава работа!
— Нищо особено — отвърна Сет и сви рамене, докато в същото време изпита силно задоволство.
— Странно, с Етан тъкмо си говорехме да сложим рисунки на лодки в работилницата. Нали знаеш, Филип, нещо като реклама на работата ни.
Той беше зает с омлета, но вдигна вежди, едновременно с изненада и одобрение.
— Мислили сте за това? Направо ме изумявате. Добра идея. — Вгледа се по-внимателно в рисунката, докато я обмисляше. — Направи контурите груби, остави краищата недовършени. Трябва да изглежда като правена от работник, не много изпипана.
Кам издаде лек гърлен звук, сякаш го обмисляше.
— Една рисунка няма да свърши много работа. — Погледна с присвити очи към Сет. — Предполагам, че можеш да направиш още няколко, като например работната лодка на Етан? Или ако ти дам снимки на две-три лодки, по които аз съм работил?
— Не знам. — Сет се стараеше да прикрие вълнението в гласа си. Почти успя да изрази отегчение, когато срещна погледа на Кам. — Може би.
На Филип не му беше нужно много, за да схване замисъла. Включи се в играта, посегна към чашата си с кафето и кимна.
— Може да свърши добра работа. Клиентите ще видят различни лодки, които сме правили. Ще бъде добре, ако разполагаме с рисунка на тази, по която започвате.
Кам изсумтя.
— Етан е направил някаква жалка скица. Прилича на рисунка от детската градина. Не знам каква работа би могла да ни свърши. — После погледна към Сет и леко примижа. — Може да й хвърлиш едно око.
Момчето усети как в гърлото му се надига смях и храбро го преглътна.
— Предполагам.
— Чудесно. Разполагаш с около девет-десет секунди да хванеш автобуса, малкия, или ще вървиш пеша до училище.
— Мамка му! — скочи от стола той, грабна раницата си и хукна навън.
След като входната врата се затръшна, Филип се облегна назад.
— Добра работа, Кам.
— Имам си моите моменти.
— От време на време. Откъде разбра, че детето може да рисува?
— Дал на Анна една рисунка на кучето.
— Хм. Та каква е тази работа с нея?
— Работа? — Отново се зае с нещастните си препечени филийки и се опита да не поглежда със завист към омлета.
— За прекарване на уикенда, плаване, готвене на вечеря. Не си погледнал друга жена, откакто тя се появи на сцената. — Филип се ухили. — Изглежда сериозно. Почти като… семейно.
— Задръж! — Стомахът на Кам леко се присви. — Просто ни е приятно заедно.