— Не знам. На мен ми се вижда доста улегнала жена.
Кам изсумтя.
— Работеща жена. Умна е, амбициозна е и не желае да се обвързва. — Иска къща в провинцията, припомни си Кам, близо до вода, с двор, където да може да отглежда цветя.
— Жените винаги се стремят към обвързване — убедено заяви Филип. — По-добре внимавай какво правиш.
— Знам какво правя и как да го постигна.
— Всички така казват.
Анна полагаше огромни усилия да не се обвързва прекалено много. Това беше една от причините да вземе решение да отложи срещата с Камерън. Използва работата си за извинение и обеща да пристигне в дома му много рано в събота сутринта, за да излязат с лодката. След изкусните му ласкателства тя обеща да приготви лазаня.
Удоволствието, което изпитваше да готви, беше наследила от баба си. Анна смяташе, че то е нещо, с което може да се гордее.
Макар че не обеща да остане и през нощта, и двамата решиха, че това се подразбира.
Посвети вечерта на себе си. Реши да послуша любимите си изпълнители. Наля си чаша хубаво червено вино и се загледа в залеза.
Време беше трезво и обективно да обмисли нещата. Познаваше Камерън Куин едва от няколко седмици и въпреки това си беше позволила да се обвърже с него повече, отколкото си беше позволявала с който и да е друг мъж.
Толкова силно обвързване не влизаше в плановете и. Обикновено добре си правеше плановете. Стъпките, които предприемаше както в професионален, така и в личен план, винаги бяха внимателно обмислени. Знаеше, че това е защитна реакция — реакция, която бе избрала съвсем хладнокръвно още в най-ранна възраст. Ако обмисля къде води или би могла да отведе всяка стъпка, ако контролира чувствата си и разчита на ума си, много по-трудно би допуснала грешка.
Чувстваше, че е направила прекалено много грешки преди години. Ако беше продължила по пътя, по който се бе впуснала сляпо след загубата на невинността и на майка си, щеше да е обречена.
Постепенно се научи да не се обвинява за нещата, които беше направила през онзи мрачен период от живота си, да не се разкъсва от угризения заради мъката, която бе причинила на хора, които я обичаха. Угризенията са негативно чувство. Анна заложи на действието, резултатите, посоката.
Изборът й и постигнатото бяха заради баба й и дядо й, заради майка й и заради онова ужасено дете, свито край тъмното шосе.
Нужно беше време, дълъг оздравителен период, преди да успее да проумее, че ако тя е загубила майка си, баба й и дядо й бяха загубили единственото си дете. Дъщеря, която обичаха. Въпреки мъката те отвориха дома си за Анна; въпреки ужасните й постъпки сърцата им никога не се поколебаха.
В крайна сметка се научи да приема загубата и ужаса, който бе преживяла. Нещо повече, научи се да приема, че всичко, което бе правила през двете години, последвали онази нощ, е било следствие от една наранена душа. Беше щастлива, че има хора, които я обичаха достатъчно, за да й помогнат да се излекува.
Когато отново намери своя път, Анна си обеща, че никога повече няма да постъпва безразсъдно.
Импулсивните действия бяха запазени за незначителни неща — пилеене на пари, безцелно шофиране с колата. За нея бе от голямо значение да бъде практична, мотивирана и рационална в основните неща и че беше преодоляла безразсъдството си. Сега обаче сърцето й я беше направило безразсъдна.
Да обикне Камерън Куин беше глупаво. И знаеше, че ще й струва много.
Но нейните чувства са си нейна грижа. Това бе нещо, което беше научила по трудния си път. Ще се справи с тях и ще ги преживее.
И все пак беше толкова необичайно, призна си и се облегна на отворената врата към вътрешния двор, за да почувства лекия вечерен ветрец. Винаги беше смятала, че ако някога се влюби, ще е наясно с всеки етап. Беше се надявала да бъде щастлива — от постепенното засилване на чувствата, което си беше представяла, от взаимното усещане за задълбочаване на чувствата.
Но с Кам нямаше постепенно засилване на чувствата, нито нежно влюбване. Беше като едно бързо, главоломно пропадане. В един момент изпитваше само привличане, интерес, удоволствие. А след това вече беше безумно влюбена.
Представяше си, че това ще го изплаши до смърт — той, който жадуваше за свобода. Мисълта я накара да се засмее тихичко. В това отношение напълно си подхождаха. И на нея самата й се иска да хукне в обратна посока. Беше подготвена за връзка, но не и за влюбване.
„Така че, анализирай! — нареди си тя. — Какво е това у него, което е причина за тази разлика? Видът му?“ Анна притвори очи. Без съмнение отначало именно това привлече вниманието й към него. Коя жена не би погледнала отново това опасно, загадъчно лице? Дръзките стоманеносиви очи, твърдите устни — еднакво привлекателни, когато се усмихват и когато се свиват заплашително. Тялото му олицетворяваше женската мечта за здрави мускули, силни ръце и стегната плът.