Трябва да се заеме с работата. Знаеше, че Етан ще го чака. Но изпитваше нужда да поседи малко тук, край водата. Да поседи в тишината, докато отгоре примигват звезди, а кукумявката продължава да зове неспирно и търпеливо другаря си.
Не се стресна, когато усети присъствието му. Започваше да свиква. Не можеше да преброи колко пъти беше седял тук, на същия пристан, под същото небе заедно с баща си. Помисли си, че има известна разлика да седи с призрака на баща си, но какво пък, по дяволите! Нищо в живота му не беше като преди.
— Разбрах, че си тук — тихо продума Кам.
— Обичам да наглеждам как вървят нещата. — Рей, облечен в рибарски панталон и спортна риза с къси ръкави, която младият мъж си спомняше, че някога беше яркосиня, заметна въдица във водата. — Мина доста време, откакто ловях риба всяка вечер.
Камерън реши, че ако сега Рей измъкне някой гърчещ се на края на въдицата костур, това със сигурност ще го запрати отвъд тънката граница на разума.
— Колко отблизо наглеждаш? — попита и си помисли за Анна и онова, което двамата бяха правили в тъмното.
Баща му се подсмихна.
— Винаги съм уважавал личната неприкосновеност на моите момчета, Кам. Не се тревожи за това. Тя определено е красавица — подхвърли развеселен. — Опитва се да го прикрие, когато е на работа, но мъж като тебе винаги ще го забележи. Ти винаги си имал вярна преценка за жените.
— Ами ти? — Кам се презираше за този въпрос. Нощта бе толкова спокойна, толкова съвършена. Но никога не знаеше колко ще траят тези посещения — халюцинации или каквото там бяха. Трябваше да попита. — Каква беше твоята оценка за жените, татко?
— Достатъчно проницателна, след като съм се спрял на майка ти, не е ли така? — И Рей въздъхна. — Никога не съм, докосвал друга жена, откакто се врекох на Стела, Кам. Гледах, оценявах, възхищавах се, но никога не съм докосвал.
— Трябва да ми кажеш за Сет.
— Не мога. Не е писано да стане така. Добра работа свърши с момчето, като го включи в бизнеса ви. То има нужда да се чувства част от нещата. Ще ми се да бях прекарал повече време с него, с всички вас. Но и това не било писано.
— Татко…
— Знаеш ли какво ми липсва, Кам? Най-глупави неща. Да ви гледам как тримата се карате за нещо. Имаше моменти, когато двамата с майка ви си мислехме, че ще ни подлудите, но сега това ми липсва. А също и риболовът рано сутрин, когато слънцето тъкмо започва да пробива през мъглата над водата. Липсва ми преподаването. Липсва ми да видя онзи поглед в очите на някой студент, когато нещо, което си казал, дава полет на ума му. Липсват ми хубавите момичета в летни рокли и да лежа буден в леглото в три сутринта, заслушан в дъжда по покрива. — После извърна глава и се усмихна. Очите му бяха ясни и яркосини, също като цвета на ризата му някога. — Трябва да цениш тези неща, докато ги имаш, но човек никога не го прави. Никога. Все бързаме да живеем. От време на време трябва да се опитваш да спреш и да се порадваш на дребните неща. Ако го правиш, те ще придобият по-голямо значение.
— В момента ме вълнуват по-сериозни неща от дъжд по покрива.
— Знам. Много е сложно, но се справяш. Обаче трябва да решиш какво искаш, от какво имаш нужда и какво става с теб. У теб има повече, отколкото си мислиш.
— Искам отговори. Имам нужда от отговори.
— Ще ги намериш — уверено отвърна Рей, — когато позабавиш темпото.
— Кажи ми само това. Етан и Филип знаят ли, че си… тук?
— Ще разберат — отново се усмихна той. — Когато му дойде времето. Утре сигурно ще е много хубав ден за плаване. Радвай се на дребните неща — изрече и изчезна.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Оглеждаше се за нея. Кам реши, че това е още нещо, което прави за пръв път в живота си. Никога не беше чакал жена. Винаги те бяха идвали при него. Обаждаха се по телефона, минаваха край къщата, очакваха го край шкафчето му в училище. Явно беше свикнал и се беше разглезил.
Никога не беше изпитвал онзи чисто мъжки страх да кани някого на първа среща. Беше поканен на петнайсет години от пищната шестнайсетгодишна Алисън Брент. Дори го беше взела от входната им врата със стария шевролет на баща си. Не беше съвсем сигурен какво точно изпитва да го вози момиче, докато тя не спря на Блу Краб Драйв и не предложи да се прехвърлят на задната седалка.
Нямаше абсолютно нищо против.
Загубата на девствеността с хубавата и опитна Алисън беше сладко и приятно преживяване. И Кам никога не погледна назад.
Харесваше жените, харесваше всичко у тях — дори и досадните им страни. Точно това ги правеше жени, а той смяташе, че мъжете получават по-добрата част от сделката. На тях се пада да гледат, да докосват и да вдишват уханията. И освен ако не са пълни глупаци, обикновено винаги могат да се измъкнат от нежните прегръдки и да минат към следващите без особени неприятности.