— Тогава предполагам, че не мога да ти се сърдя много за това, че настоя да дойде с нас.
Тя се усмихна.
— Всъщност нямаш нищо против. Пък и никога не би могъл да се справиш така добре с лодката, ако той не беше с тебе.
— В това има доста истина, но може да се каже нещо и по въпроса за справянето с лодката. — Обгърна я с ръце.
Анна инстинктивно се улови за раменете му.
— Без потапяне!
— Нима бих направил нещо толкова предсказуемо? — В очите му напираше смях. — Особено когато това е по-приятно. — Отметна глава и я целуна.
Устните им бяха мокри и хлъзгави и пулсът на Анна запрепуска под усещането на неговите, които се плъзгат върху нейните, улавят ги, после ги поемат. Хладната вода сякаш се сгорещи, когато краката им се преплетоха. Чувстваше се безтегловна и въздъхна, докато се отдаваше на целувката.
А после се озова под водата.
Изскочи, като кашляше, и отметна мократа коса от очите си. Първото нещо, което чу, беше смехът на Сет. Първото, което видя, беше усмивката на Кам.
— Не можах да устоя — заяви той, после сам се задави с вода, тъй като Анна загреба пред себе си и я плисна в лицето му.
— Ти си следващият — предупреди тя детето, което бе така смаяно от мисълта някой възрастен да си играе с него, че Анна лесно го хвана и го потопи под водата.
То се издърпа, изплю вода, но погълна още повече, когато се разсмя.
— Ей, аз нищо не съм направил.
— Смееше се. Освен това ви забелязах, че действате в екип. Вероятно идеята е била твоя.
— Не е вярно. — Успя да се освободи, а след това го осени блестящата идея да се гмурне и да я издърпа надолу за глезените.
Битката беше жестока и когато бяха напълно изтощени, решиха да сключат примирие. Едва тогава забелязаха, че Кам вече не е във водата, а се е разположил на лодката със сандвич в ръка.
— Какво правиш там горе? — извика Анна и отметна натежалата си от водата коса.
— Наблюдавам шоуто. — Отпи от пепсито. — На двама глупчовци.
— Глупчовци? — Извърна очи към Сет и в мълчаливо съгласие враговете се превърнаха в съюзници. — Аз виждам само един глупчо наоколо, а ти?
— Само един — съгласи се той, докато бавно плуваха към лодката.
Всеки глупак би разбрал какво са намислили. Кам едва не отдръпна краката си, но после реши да се остави да го издърпат обратно във водата.
Щяха да изминат часове преди Сет да осъзнае, че и Анна, и Кам се бяха докосвали до него. И че той изобщо не се беше страхувал.
След като лодката беше закрепена на пристана, платната — спуснати, а палубата — почистена, Анна се залови да приготвя вечеря. Искаше да устрои незабравимо угощение. Като моряк може и да беше новак, но пък тук беше експерт.
— Ухае божествено — каза й Филип, когато намина оттам.
— Ще е още по-божествено на вкус. — Нареждаше пластовете на лазанята с артистичен усет. — Стара семейна рецепта.
— Те са най-добрите — съгласи се той. — И ние си имаме тайната рецепта на баща ми за палачинки. Трябва да ти забъркам някоя сутринта.
— Много бих искала. — Вдигна поглед да му се усмихне и забеляза някаква тревога в очите му. — Наред ли е всичко?
— Разбира се. Просто още не мога да се отърся от работата. — Нямаше нищо общо с работата му, а с последния доклад на частния детектив, който беше наел. Майката на Сет беше забелязана в Норфолк — а това се намираше дяволски наблизо. — Имаш ли нужда от някаква помощ тук?
— Всичко е под контрол. — Завърши с тънък пласт моцарела и сложи тавата във фурната. — Може би ще искаш да опиташ виното.
Филип разсеяно вдигна оставената на плота отворена бутилка. И интересът му незабавно бе пробуден.
— Небиоло, най-доброто от италианските червени вина.
— Така мисля и мога да обещая, че лазанята ми ще е достойна за него.
Той се усмихна, докато наливаше две чаши. Очите му имаха златистокафяв оттенък, което кой знае защо й навяваше мисли за архангели.
— Анна, любов моя, защо не зарежеш Кам и не избягаш с мен?
— Защото ще ви намеря и ще ви убия и двамата — заяви той, влизайки в кухнята. — Стой далече от моята жена, братко, преди да съм те убил. — Макар да беше изречено на шега, Кам не беше съвсем сигурен дали се шегува. И не беше особено доволен да усети ревността.
Не беше ревнивец.
— Той не може да различи бароло от кианти — увери я Филип, докато вземаше още една чаша. — По-добре ела с мен.
— Мили Боже! — възкликна тя, като се опитваше да имитира южняшкия им акцент, — как обичам моите смелчаци да се бият за мен! Ето задава се и още един — добави, тъй като Етан се появи откъм задната врата. — Искаш ли и ти да се дуелираш за мен, Етан?
Той примигна и се почеса по главата. Жените го смущаваха, но добре схвана, че тук има някаква закачка.