В този момент един от пажовете на Изабела извиси глас, обяснявайки на някакъв монах, че не може да влезе в градината, и аз замълчах.
— Смъртта на Кенингтън — продължих след малко — прекърши духа на аквилите. Те потърсиха защита от господаря си, но в този момент Гавестън също беше притиснат в ъгъла. Следващата ви жертва беше Мидълтън. Той беше много набожен младеж и чувството му за вина сигурно не му е давало мира. Рослин и Гавестън не са можели да му предложат утехата, от която се е нуждаел. И така, изтерзан от преследващите го кошмари, той започнал да посещава параклиса на Девата в замъка Скарбъро всяка сутрин. Вие, разбира се, сте забелязали колко разстроено е орлето и още веднъж сте влезли в ролята на състрадателния свещеник, готов да изслуша всекиго. Една сутрин сте го причакали в църквата= Седнали сте на молитвения стол — между другото, после така и не сте го наместили в обичайната му позиция — и сте убедили Мидълтън да ви се изповяда. И така, той се е разкаял пред вас, но въпреки това вие не сте се отказали от плана си да го убиете. Въжето е било готово, а под плаща си сте носели и малкия си мях, пълен с кларет, в който сте били сипали приспивателно.
— Не забравяйте, че вратата беше заключена отвътре — вметна подигравателно Дънивед.
— Имайте търпение, братко — сопнах му се аз. — Ще стигнем и дотам. И така, вие сте заключили вратата. После сте предложили на разстроения Мидълтън утехата си, както и няколко глътки вино от „чудотворния ви мях“. Орлето с радост е приело — в крайна сметка, след Тайнмаут сънят му едва ли е бил много спокоен. Алкохолът и приспивателното, което сте сипали в него, бързо са успали жертвата ви и вие вече сте можели да пристъпите към убийството й. Нанизали сте примката на врата й, изкачили сте се по дървената стълба, прехвърлили сте другия край на въжето през таванската греда и сте изтеглили отпуснатото тяло на Мидълтън над земята. Дори да е дойдел на себе си, той не е разполагал с никакви средства за защита. Ако е носел портупей, вие сте му го взели и сте го скрили под плаща си. При това положение, дори да се е събудел, той не е имал с какво да пререже въжето около врата си, а при всеки опит за съпротива примката е щяла да се затегне още повече. Ето че стигнахме и до заключената врата.
Дънивед само примигна, а после отклони поглед.
— Нека ви кажа как сте създали тази заблуда. Взели сте ключа от вратата на ризницата и сте го оставили на пода, надявайки се хората да го помислят за ключа от църквата. Изчакали сте Мидълтън да издъхне, а после сте оставили в дрехите му обичайното си послание към аквилите. След това сте излезли от църквата и сте заключили вратата отвън. Ключът от църквата е останал у вас.
— Ами ако някой ме беше заварил в църквата?
— Голяма работа! Щяхте да го излъжете, че сте дошли малко преди него и че сте заварили Мидълтън обесен. Заключената врата пък щяхте да обясните със страха си от евентуалното завръщане на убиеца.
— Значи онези ключове са били разменени, така ли? — попита Изабела.
— Разбира се. Вие, братко Стивън, казахте заупокойните молитви за първите две жертви, но тялото на Мидълтън оставихте на грижите на Дьо Монтегю. Докато той изпълняваше ритуала, забелязах, че вие отделяте прекалено голямо внимание на вратата на църквата, като и на тази на ризницата. Спомням си сцената много добре. Тъкмо в онзи момент вие сте вдигнали ключа от ризницата от пода и да сте го заменили с този от вратата на църквата. Двата ключа много си приличаха. Освен това наоколо беше настанал такъв хаос, че едва ли е имало нужда да се тревожите, че някой ще ви види как връщате ключа от ризницата в ключалката му.
— Да, но някой е можел да ме види, докато излизам от църквата.
— Поели сте и този риск. Открехнали сте входната врата и сте надзърнали навън. Ослушали сте се. Никой не се е приближавал към параклиса — в противен случай сте щели да чуете стъпките му по покритата с чакъл пътека. Сутрешната мъгла също е била на ваша страна — спокойно сте можели да се измъкнете от църквата под прикритието й и да заключите вратата отвън.