Георги Раковски
Привременен закон за Народните горски чети за 1867 лято
Върховното народно българско тайно гражданско началство, което се състои за тая година от седем лица: от председателя, подпредседателя и от пет върховни съветника, в събранието си, подир едно дълго и зряло размишление, решава и издава следний закон:
1. Народните горски чети имат да се предвождат и управляват всяка една от едного предводителя под името войвода и от едного знамянохца (байрактара), който ще бъде под заповестта на войводата.
2. Войводите ще се делят на три степени, т.е. тий ще бъдат първостепенни, второстепенни и третостепенни; тъй също и знамянохците им.
3. Първостепенните и второстепенните войводи щат се назначава от Върховното народно началство, а третостепенните, както и знамянохците, щат се назначава от Главнаго войвода, кому под управлението щат са подложени сичките чети, които щат се отправи за 1867 в Стара планина и другаде, додето борави неговата власт.
4. Всяк първостепен и второстепен войвода е длъжен да събере и състави своята дружина, като ги закълне и им предложи следните святи обвязаности: Който има желание да постъпи доброволно в народните горски чети, тряба да се с клетва откаже: 1-о от пиянство; 2-о от лъжа; З-о от кражба между дружината; 4-о от курварство; 5-о да бъде на сичко послушлив на войводата и на знамянохци си; 6-о да не причини никакво си несъгласие чрез раздорни клюки и клевети между дружината; 7-о да не може на никакъв начин да се отдели от четата, додето не ги разпусне войводата; 8-о да се задоволи на оная заплата, която ще намери за добро да му даде войводата.
Който приемне сичките тия условия и се обвърже с прописаната клетва за пълното им съхранение, само той може да бъде приемнат в народните чети; иначе никой никак не ще се приема. Ако ли же някой си приемне с клетва тия обвязаности и се съпричисли в народните горски чети, а отпосле пристъпи една само от тия святи обвязаности, в такъв случай войводата ведно с знамянохца имат пълна власт да го накажат тутакси със смърт, като го обличат и докажат пред сичката дружина. Ако ли той подир престъплението си успее да отбегне ненаказан от войводата и от знамянохца си, тогава войводата чрез средствата, които разполага, длъжен е да изяви тутакси на другите чети, коиго са длъжни да употребят общо сичките възможни средства да го накажат смъртия. Ако ли же и от тях сичките отбегне ненаказан, тогава остава тая грижа на Върховното народно началство да изпълни святая си длъжност.
5. Всяк войвода е длъжен да има списък редовен на четата, която предвожда, т.е. месторождението му, истинното му име и презиме, възрастта му, женен ли е или не, както и сичките черти на личността му.
6. Ни един инородец и иноверец не ще се приема под никакъв начин в народните български горски чети за тая година.
7. Първостепенните войводи имат власт и право да съставят нови чети в горите и да им назначават войводи третостепеннаго чина, като ги подложат под прописаната клетва и под настоящему закону.
8. Сичките войводи са длъжни да следоват направленията и наставленията, които ще им дава Главний войвода, кому под главното управление сички тии още бъдат.
9. Върховното народно началство ще обуръжи сичките чети и ще им набави сичките нуждни потребности за похода им, както ще им улесни хода и минуването за в Стара планина и обратно; при том ще се старае и грижи за тяхното безопасно зимовище.
10. Която друга чета българи би се появила в Стара планина, ако тя не покаже знака и лозинката, която ще се раздаде на народните горски чети от Главнаго войвода и ако тя друга чета не приемне да се подложи под настоящий закон, всяка от радните горски чети е длъжна да я удари и разбие; а турските чети въобще се удрят и разбиват до изтребление.
11. Войводите имат пълна власт да казнят смъртия всяко предателско престъпление, било сторено от дружината на горските народни чети, било въобще от кого и да е другиго българина.
12. Главний воявода е длъжен да държи непрекъснати преписки с Върховното народно началство и да дава отчет на сичките си движения и дела в похода си, както и във време потреби и нужди да изпроважда незабавно нарочно человеци чрез средствата, които он по особните наставления разполага.
13. В случай смърти (на дай боже!) Главнаго войвода, второстепенний първи войвода ще постъпи на негово място и ще следова същий ход на делата, коихто е следовал он. На място же второстепеннаго войвода ще постъпи знамянохца бившаго Главнаго войвода; а знамяносеца второстепеннаго войвода ще бъде знамяносец Главного войвода. Ако ли се прилучи смърт второстепенному войводу, тогава Главний войвода ще постави на негово място своего знамянохца, а знамяносеца второстепеннаго войвода ще постави себе знамянохца; на негово же място ще нареди най-достойнаго момка отмежду дружината. Ако ли се прилучи смгърт третостепенному войвода, първостепенний и второстепенний войвода, както има власт изново да ги съставят и назначават, тъй и в такъв случай ще имат същата власт. Но в такъв случай прописаната клетва тряба да се подновява.