След малко се оказаха пред ниша, наподобяваща ресторант. В центъра гореше огън и там се вареше супа от щипци на раци. Около огъня бяха разхвърляни няколко маси и на една от тях възрастни китайци играеха маджонг. Тристан дръпна Мариса и двамата влязоха в ресторанта. Миг след тях нахълтаха и преследвачите, задъхани, както и Мариса и Тристан.
Тристан избута Мариса в ъгъла зад себе си и зае бойната поза за кунгфу, като очакваше някой от хайманите да се нахвърли върху него. Вместо това всички замръзнаха на място, включително и водачът им. Той пристъпи напред.
— Не се държахте много приятелски — изгледа го Тристан. — Ако ни кажете как, ние ще бъдем радостни да напуснем това място.
— За малко сухо ще ви изведем навън.
— Сухо? — запита Тристан.
— Мангизи — обясни дангалакът. — Остатъкът от парите ти, а така също и часовниците ви.
— Тогава ще ни изведеш вън оттук? — запита Тристан.
— Да — отвърна китаецът. — Ще приемем, че сте си платили.
Бандитите, стискащи ножове, ги свалиха ниско, за да демонстрират своята искреност.
Тристан извади отново портфейла си, измъкна цялото му съдържание, после свали часовника си и го сложи върху купчината банкноти на една от масите.
— И часовника на жената — каза водачът.
— Това не е много кавалерско — каза Тристан.
— На масата! — озъби се гадината.
— Съжалявам, скъпа — протегна длан към нея Тристан.
Тя свали часовника, подарен й от Робърт, и го пусна в ръката му, а той го сложи най-отгоре на купчината.
— Сега очаквам вие да изпълните вашата част от пазарлъка — обърна се Тристан към бандитите.
Водачът пристъпи и пое купчината. Набързо раздели парите на всички, а часовниците сложи в джоба си.
— Тъй като вече сме в добри отношения — подхвана Тристан, — какво ще кажете за „Уинг-Син“? Да не сте и вие членове на тази изискана организация
— Не! — изръмжа бандитът. — Ние сме „Уо-Синг-Уо“. „Уинг-Син“ са истински свине.
— Къде можем да открием тези свине? — запита Тристан.
Водачът се обърна да се съвещава с един от хората си и най-после каза:
— Це Мао ще ви изведе вън от Обградения град. Не се връщайте повече тук.
Посоченият разбойник пристъпи напред, хвърляйки злобни погледи към Тристан.
— След устроеното от вас посрещане — каза Тристан — мога да ви уверя, че никога няма да стъпим тук.
Бандата се раздели на две, за да им освободи пътя. Тристан улови зад себе си ръката на Мариса и тръгнаха напред.
— Ох! — изписка Мариса, когато един от хулиганите стисна гърдата й. Тристан се извъртя мигновено, но Мариса го бутна да продължава напред.
Бързо изминаха множеството завои и най-после пред тях в края на тунела заблестяха светлините на града. Це понечи да се върне обратно, но Тристан го повика по име и той спря.
— Говориш ли английски? — попита Тристан.
— Да — отвърна високомерно той. Изглеждаше около двайсетинагодишен. Беше измежду най-възрастните в тайфата.
— Това улеснява значително нещата — каза Тристан. — Искам да те помоля за услуга. Заради вас ние останахме без пари в момента. Знам, че и ти получи своя дял от моите пари в тая плъхова дупка. Можеш ли да ни изръсиш малко, за да наемем такси до хотела си?
Отговорът на Це беше да измъкне заплашително ножа си. Беше дълъг около двайсет сантиметра, леко извит при върха като миниатюрен ятаган. Мариса трепна. Не можеше да допусне, че Тристан ще рискува да предизвика яростта на разбойника с такова искане.
Но движенията на Тристан бяха точно пресметнати. В момента, когато ножът блесна, той нанесе светкавичен ритник, ножът отлетя надалеч и се затъркаля по земята. С остър боен вик Тристан обсипа разбойника със серия от удари и с последен ритник го повали на земята. С още един ритник изпрати ножа в градския канал. След това грабна Це за кожената жилетка и го задържа изправен до стената, като му извика:
— А сега парите, предлагани така любезно…
Це бързешком измъкна банкнотите от джоба си и ги подаде на Тристан. Той пък му изви китката и въздъхна:
— Много лошо, та ти нямаш никакъв часовник!
— Тристан! — извика Мариса. — Да се махаме оттук!