Мартин посочи другите два скални отломъка и продължи:
::Със Строс и Пол е различно, те са родени в тези тела. Чувстват се съвсем нормално в тях. Когато им разказвам какво е да хапнеш вкусен хамбургер или да се изсереш, ме гледат, сякаш ми хлопа дъската. А да им говоря за човешки секс ще е чиста загуба на време.::
::Че те правят ли секс?:: — ококори се Иаред.
::С нагона шега не бива, редник:: — отвърна Мартин. — ::Действа зле на всички разумни същества. Ами да, правим секс непрестанно. :: — Той посочи долната си страна. — ::Ето тук се отваря. Краищата на покривалото се слепват с тези на някой друг. Е, броят на позите, които можем да използваме, е малко ограничен спрямо тези при хората. Вашите тела са много по-гъвкави. Но от друга страна, можем да се чукаме в абсолютния вакуум. Което е страшно готино.::
::Хъм, обзалагам се, че сте прав:: — рече Иаред. Имаше чувството, че неусетно са навлезли в забранената за разговори територия.
::Но ние сме различен вид, няма никакво съмнение:: — продължаваше Мартин. — ::Дори наименованията ни са различни от тези в Специалните части. Носим имената на някогашни писатели фантасти, а не на учени. Така че, когато ме прехвърлиха в това тяло, се наложи да си сменя и името.::
::Смятате ли да се връщате?:: — попита Иаред. — ::В нормалното тяло.::
::Не:: — заяви Мартин. — ::Бях готов да го направя в началото. Но с времето свикнах. Сега за мен това е нормалното тяло. Това е моето бъдеще. Колониалните отбранителни сили ни създадоха по този начин, за да използват преимуществата ни срещу противника. Също както някога са създали Специалните части. И се получи. Ние сме тъмна материя. Можем да се промъкваме близо до корабите, а врагът ни смята за отломъци чак докато не залепим върху обшивката водородна мина. След това вече е късно да направят каквото и да било. Всъщност ние сме много повече. Първите хора, органично адаптирани за живот в космоса. Всички наши телесни системи са на органична основа, дори МозКомът — да, така е, ние притежаваме първия напълно органичен МозКом. Едно подобрение, което ще залегне в производството на следващото поколение спецвойници. Всичко, което представляваме, е заложено в нашите ДНК. Ако успеят да открият начин да се размножаваме по естествен път, ще станем съвсем нова раса: Homo astrum, способна да живее между звездите. И тогава няма да се налага да водим война за нови територии. Което ще означава, че човечеството е победило.::
::Стига да искате да приличате на костенурки:: — рече Иаред.
::И това е вярно:: — съгласи се все така жизнерадостно Мартин. — ::Знаеш ли, помежду си се наричаме гамеранци2.::
Иаред се обърка за миг, преди да си спомни вечерите в лагера Карсън, когато се бе забавлявал да гледа стари фантастични филми с десетократно ускорение.
::Като онова японско чудовище?:: — попита той.
::Позна.::
::И вие ли бълвате огън?::
::Питай обините.::
Колесницата навлезе сред пръстените.
Иаред видя мъртвеца още щом се промушиха през отвора в стената на станция Ковел.
Гамеранците бяха информирали Специалните части, че станция Ковел е запазена в по-голямата си част, но „запазена“ очевидно имаше друго значение за войници, пригодени да обитават в открития космос. Станция Ковел бе лишена от въздух, живот и гравитация, макар че някои електрически системи продължаваха да функционират благодарение на слънчевите колектори. Гамеранците познаваха станцията отлично, бяха идвали често тук, за да прехвърлят файлове и документи и да събират предмети, които не бяха унищожени или заграбени от обините. Единственото, което не докосваха, бяха мъртъвците — обините все още прескачаха до станцията от време на време и можеха да забележат, ако труповете изчезнат. Ето защо мъртъвците рееха вкочанените си тела из потъналата в мрак вътрешност.
Мъртвецът, когото видя Иаред, бе заклещен от хидравличната врата на коридора. Иаред предполагаше, че не е бил там, когато е била пробита дупката в стената, през която се промушиха: експлозивното разхерметизиране би трябвало да го изхвърли в космоса. Въпреки това попита и Мартин.
::Нов е:: — потвърди Мартин. — ::Поне за тази секция. Мъртъвците се местят доста често из станцията, заедно с всичко останало, разбира се. Този ли точно търсиш?::
Иаред се приближи до мъртвеца. Тялото му бе изсъхнало и смалено — влагата отдавна го бе напуснала. Беше изменен до неузнаваемост и Ботин едва ли би могъл да го познае, дори ако го бе виждал преди. Мъжът бе облечен с лабораторен комбинезон, Иаред погледна табелката на гърдите: „Уптал Чатърджи“. Типично име за колонист, вероятно с корени в Западната земна цивилизация.
2
Гамера — подобно на костенурка чудовище от японски фантастичен сериал през 60-те години — Б.пр.