Клайв Къслър, Греъм Браун
Призрачният кораб
(книга 12 от "Архивите на НАПМД")
Пролог – Изчезването
25 юли 1909 г.
Дърбан, Южна Африка
Движеха се насред нищото или поне така се струваше на главен инспектор Робърт Суон от Дърбанското полицейско управление.
По тъмното като мастило небе нямаше и следа от луна. Суон седеше на седалката до шофьора в камион, конто буботеше по един прашен път северно от Дърбан. Фаровете на големия „Пакард“ хвърляха треперлива жълтеникава светлина, която шареше напосоки и почти осветяваше пътя. Суон не успяваше да зърне повече от четиресет метра напред.
- Колко остава до чифлика? - обърна се той към слабоватия жилав мъж на име Морис, който седеше до него и шофьора.
Морис погледна часовника си, приведе се към шофьора и се взря в скоростомера, после хвърли око към картата в скута си и пресметна нещо наум.
- Скоро би трябвало да сме там, инспекторе. Не повече от десетина минути.
Инспекторът кимна и се хвана за дръжката на вратата, защото пътят отново стана неравен и машината здравата се раздруса. Пакардът бе известен като „тритонка“, последен модел, докаран от Америка специално за Дърбанското полицейско управление. Всъщност той беше един от първите им автомобили. Стовариха го от кораба с ръчно преправено предно стъкло и кабинка, а неколцина предприемчиви работяги от новосформирания отдел по моторизиран транспорт сглобиха рамка за каросерията и опънаха отгоре ѝ платнище. Но въпреки това камионът не стана по-удобен.
Машината се клатушкаше и трополеше по набраздения каруцарски път и Суон си помисли, че би предпочел да язди коня си, вместо да седи в това нешо. Не можеше да отрече обаче, че и камионът си имаше своите предимство. Освен него, Морис и шофьора, в каросерията отзад седяха още осем полицаи.
Суон подаде глава през прозореца и погледна назад. Следваха ги четири чифта фарове. Три автомобила и още един „Пакард“ Близо една четвърт от полицейските сили на Дърбан следваха камиона на Суон.
- Сигурен ли сте, че имаме нужда от всички тези хора - попита Морис.
Може би малко попрекалихме, помисли си Суон. Но пък престъпниците, които преследваха, известни като „Бандата от река Клаар”, също не бяха малобройни. Според слуховете наброяваха трийсет или четиресет души.
В началото бяха обикновени обирджии – взимаха каквото и от когото си поискат и изнудваха хората, които се опитваха да изкарват прехраната си по африканските равнини. Но през последните месеци нещата се промениха.
Бандата започна да опожарява чифлиците на xopата, които отказваха да си плащат за „закрила”. Миньори и пътници изчезваха безследно. Истината лъсна, когато неколцина членове на бандата биха заловени при банков обир. Полицията ги откара в Дърбан, но последна дръзко нападение, при което трима полицаи биха убити, четирима бяха ранени, а арестантите изчезнаха.
Суон не можеше да позволи на бандата отново да прекрачи тази граница.
- Не ме интересуват честните съревнования! - заяви той. Трябви ли да ви напомням какво стана преди два дни?
Морис поклати глава, а Суон почука с ръка по преградата между кабината и каросерията. Панелчето се отмести и лицето на един едър полицай изпълни прозорчето.
- Готови ли сте? попита Суон.
- Готови сме, инспекторе!
- Добре. И запомнете - все едно е далн ще ги заловим или ще ги убием.
Мъжът кимна, а Морис изгледа косо инспектора.
- Проблем ли има? прикова го с поглед Суон.
- Не, сър - отвърна Морис и се втренчи в картата. - Просто... почти пристигнахме. Чифликът е оттатък хълма.
Суон се обърна напред и пое дълбоко въздух. Внезапно усети дим. Миризмата бе странна, като от клада.
В мига, в който пакардът превали хълма, въгленочерната нощ бе озарена от пламъците на бушуващия в полето под тях пожар. Чифликът пламтеше от всички страни. Огромни огнени езици го обгръщаха отвсякъле и издигаха към небето.
- Мамицата му! - изруга Суон.
Автомобилите се спуснаха по хълма и сс разположиха в редица край фермата. От тях наизскачаха мъже и заеха позиции за стрелба. Но не последва нищо. Никой не стреля.
Морис махна на един от отрядите да сс приближи до къщата. Мъжете се запромъкваха срещу вятъра и сс шмугнаха в една част от обора, която още не гореше. Спасиха няколко коня и откриха труповете на неколцина членове на бандата - обгорели и с огнестрелни рани.
Полицаите не успяха да сс преборят с огъня. Старата дървесина и боята горяха като луди. Горещината бе толкова силна, чс хората на Суон трябваше да отстъпят, ако не искаха да бъдат опечени живи.