- Такъв е животът при големите риби - въздъхна Сандекър.
- Нямам проблем с това - отвърна Дърк. - Но някой мисли ли за състоянието на Кърт? Не желая да пращам ранен мъж в бърлогата на лъвовете.
- Нито пък аз - отвърна вицепрезидентът. - Което ме връща към първия въпрос. По твое мнение Кърт Остин годен ли е за работа?
Разговорът бе направил пълен кръг и Пит се замисли върху въпроса на приятеля си.
Сандекър извади тънка флашка от джоба си. В края ѝ смътно проблясваше зеленикава светлина.
- Криптираии файлове - обясни той. - Ще помогнат на Кърт да започне. Дай му я, ако мислиш, че е в състояние да работи.
Пит взе мълчаливо флашката. В този момент вратата към апартамента се отвори и на върха на стълбището застана Лорен Смит. Беше облечена в златистобяла рокля „Ралф Лорън”, която опасваше съвършено тялото ѝ. Медночервеникавата и коса се спускаше над едното рамо.
- Конгресмен – рече вицепрезидентът, - вие просто сияете. - Достатъчно красива сте, за да компенсирате невзрачността на пъна, когото ще влачите със себе си цяла вечер.
- Благодаря, господин вицепрезидент - отвърна тя. - Но мисля, че ще ми трябва дебела сопа, за да отпъдя жените, които ще се скупчат край Дърк след малко.
Очите на Сандекър проблеснаха.
- Подгонете няколко и към мен.
Приведе се и целуна Лорен по бузата, а после се обърна към изхода.
- Ще се видим на бала.
Щом той си тръгна, Лорен хвана мъжа си под ръка, но се сепна, инстинктивно доловила напрежението му.
- Какво има?
- Трябва да взема едно трудно решение - отвърна той.
- Никога не си имал трудности с трудните решения.
- Сега е по-различно от обикновено. Дано не си твърде гладна. Ще ни се наложи да се поотклоним пътьом, преди да отидем на бала.
10
Кърт Остин си събираше багажа. Вече беше напълнил една брезентова торба с дрехи и всичко, което реши, че може да му потрябва. Подготви и пачка пари и няколко кредитни карти, както и паспорта си и други документи.
Остави на масата двете бележки, които беше написал. Една беше за Ана и звучеше като смесица от извинение и благодарност, а втората беше за Дърк Пит. Всъщност това беше оставката му от НАМПД. Не очакваше обаче, че ще има възможност да я връчи лично.
- Лорен не иска ли да влезе? - попита Кърт, когато отвори вратата и се изненада при вида на високата фигура на Пит.
- Предпочита да ни остави да поговорим насаме - отвърна Пит. - А и обожава да сменя настройките на радиото в колата. Това е една от тайните ѝ наслади.
Кърт кимна и поведе Дърк към кабинета си.
- Ще ходиш ли някъде? – попита Пит, като видя багажа.
Кърт не се опита да крие.
- В Иран.
- Да не би Клуб Мед1 да имат някое изгодно предложение дотам?
Кърт поклати глава.
- Имам причини да смятам, че Сиена е жива и я държат в Иран. Познавам човек в Турция, който може да ме прехвърли през границата Там ще импровизирам.
Пит не трепна при думите му.
- Дори като за човек на риска, какъвто си ти, този план ми звучи като стрелба напосоки.
- Все е някакво начало - сви рамене Кърт и отвори едно чекмедже, в което държеше значката и електронния си ключ от НАМПД.
- Съжалявам за днес. Не исках да губя самообладание. Но знаеш, че напоследък не съм, какъвто бях - Kърт се поколеба за миг, изведи значката и ключа и ги плъзна но масата. – Знам, чс си се застъпил за мен. Благодари ти! Не искам да предавам доверието ти, нито да уронвам престижа ни НАМПД, но няма да променя решението си.
Пит замислено заобръща значката в длани.
- Всъщност, не съм дошъл да те разубеждавам.
- А защо си тук тогава?
- Питах се привиждат ли ти се розови слонове.
Кърт се почувства несигурен – като дете, което бяга от къщи и изоставя семейството си, с което е живял десет години. Дългът към НАМПД винаги беше преди всичко, но това бе и една от причините да изгуби Сиена. Ако беше жива, не можеше да позволи каквото и да било, дори НАМПД, да му попречи да я спаси.
- Е, какво стана с розовите слонове? - попита Пит.
- Не съм сигурен - отвърна Кърт - Никога не съм бил по-малко сигурен. Но не мога просто да седя и да чакам да ми мине. Помня неща, безсмислени неща... Чувствам неща, които си противоречат с това, което зиам. Имам въпроси и искам да намеря отговорите. Докато не го направя, няма да съм от полза на никого.
- Мислил ли си да се гмурнеш при останките?
Кърт кимна.
- Най-напред това ми хрумна, но южноафриканската брегова охрана ги е сканирала със сонар. Яхтата се е разпаднала по пътя към дъното. Стои там на три, може би четири големи парчета. Всеки вътре би могъл ла бъде отнесен от течението. Така че няма смисъл да го правя.