Пит кимна, а на Кърт му се стори, че шефът му вече знае това. Сякаш го изучаваше и го оценяваше. На Кърт му беше дошло до гуша от прегледи през последнитс три месеца.
- Е. мислиш ли, че съм луд?
- Мисля, че ако някой си дава сметка за възможността да е луд - започна Пит, - то тогава тя е минимална. А и имам причина да вярвам, че може да си напипал нещо.
Кърт не помръдна, докато Пит му предаваше информацията от Сандекър. Слушаше внимателно и попиваше всяка дума. Нищо от казаното не доказваше, че Сиена е жива, нито увеличаваше вероятността за това, но ако анализаторите от ЦРУ въпреки това смятаха, че вероятност все пак има, начинанието на Кърт започваше да звучи по-разумно.
- Започни от Дубай - предложи Пит.
- Защо оттам?
Пит извади снимката и флашката от горния си джоб и му ги подаде.
- Това с снимано в Бандар Абас, от другата страна на залива, точно срещу Дубай.
Кърт разгледа внимателно снимката. Mъжът приличаше на мутра, но жената... Сиена ли беше? Дори той не можеше да бъде сигурен.
- Нямам контакти в Дубай.
- Аз имам - отвърна Пит. - Отседни в „Екселсиор”. Там ще те намери мъж на име Мохамед ел Дин. Можеш да му се довериш.
Кърт не знаеше какво да каже. Очакваше да го уволнят, да му дадат отпуск, да го нахокат. Вместо това получи подкрепа. Единственото, което му дойде наум да каже, беше „Благодаря”.
- И понеже ще се правиш на шпионин - добави Пит, - унищожи снимката и флашката, щом ги разгледаш добре.
Кърт кимна, но се сети за друго.
- Кажи на Джо да не ме следва. Не искам да го въвличам. Ченгетата в Капитолия вече го арестуваха веднъж. Дори му отрязаха достъпа до Смитсоновия музей, а знаеш колко го обича.
Пит се поколеба.
- Ще му намеря работа – отвърна. – Кога мислиш че ще се върнеш?
Труден въпрос. Кърт може да отговори само по един начин.
- Ако Лорен беше някъде там или ако знаеше, че Съмър е жива след всички тези години, колко дълго щеше да ги търсиш?
- Докато ги намеря – отвърна честно Пит.
- Значи тогава ще се върна.
Пит се ухили и плъзна значката към Кърт.
- Сложи я в някое чекмедже – рече той. – Никой не подава оставка, докато аз съм директор.
Кърт прибра значката и двамата приятели си стиснаха ръцете – здраво, по мъжки.
Пит се обърна, за да си тръгне, но се спря.
- И внимавай, Кърт! Знаеш, че може да откриеш нещо, което няма да ти хареса.
Пет минути след като Пит си тръгна, Кърт вече беше в черния си джип на път за летището. Дърк Пит и Лорен Смит го наблюдаваха от колата си, спряна на стотина метра встрани от пътя.
- Значи все пак тръгна на лов с половин пълнител - отбеляза Лорен.
- Не - рече Пит, - зареден е докрай и отива да гони мечки - после запали двигателя и включи на скорост. - И няма да е сам. Ще подготвя Джо и Пъстървите. Със сигурност на Кърт ще му е нужна помощ. И ние ще сме там, официално или не.
1 Френска туристическа компания, прочута с олинклузив пакетите си – Бел. пр.
11
Обединени арабски емирства, Дубай
Кърт Остин наблюдаваше през бинокъла си прашната вихрушка край копитата на кафеникавия чистокръвен ат, който препускаше вихрено на хиподрума в Мейдан. След него препускаха още седем коня, но всички бяха толкова назад, че нямаше съмнение кой ще е победител в серията. Някои от хората на хиподрума ликуваха, а други стенеха.
- Нещо не е това, което изглежда, че е. Това е първото, което трябва да разберете – заяви почти шепнешком възрастният мъж до Кърт. Гласът му бе по-скоро благ и излъчваше мъдрост и опит.
Конят пресече финалната линия. Жокеят се изправи на стремената и отпусна бавно юздите, за да може животното постепенно да намали устрема си и да спре.
Кърт свали бинокъла и погледна мъжа до себе си.
Мохамед ел Дин беше облечен в снежнобял дишдаш - традиционна дреха, подобна на роба, която скриваше тялото му от врата до глезените. А главата му беше покрита с гутра, специалната арабска кърпа за глава, прикрепена с карирана лента. Под кърпата лицето му изглеждаше някак смалено, а раменете - тесни.
Кърт реши, че мъжът е поне на седемдесет години. Остави бинокъла на масичката пред себе си.
- За състезанието ли говорите, или за нещо друго?
Мъжът с усмихна и край очите му се появи мрежа от бръчици.
- За всичко - и ръката му посочи пистата. - Това не е състезание, а нагласена реклама. Наоколо е пълно с купувачи, а стоката е победителят. На останалите жокеи е платено да загубят. Така победата е много по-впечатляваща. Дори почвата на пистата е изкуствена - пясък, гума и восък. Всичко е една добре измайсторена измама. Също като целия град наоколо.