- Спечелил сте си врагове, задето искате да дадете повече свобода на работниците.
- За жалост вече съм твърде „популярен“, за да ви осигуря достъп до Акоста.
Кърт се възхищаваше на борбата на Ел Дин.
- Как да се добера до него тогава? Изглежда добре го охраняват.
- Има яхта на пристанището - обясни Ел Дин. – Казва се „Масив”. Вероятно нещо като паметник на егото му. Вдругиден вечерта на яхтата ще има прием за всичките му продавачи и купувачи. Ще направят малък круиз покрай брега.
- Ще разглеждат забележителностите - усмихна се Кърт.
- Точно така – кимна Ел Дин. - Нещо ми подсказва, че човек като вас може да намери начин да се качи на борда.
12
На връщане към хотела Кърт мина през пристанището. Успя да огледа добре „Масив“ през обектива на 20-мегапикселовия си „Канон”, докато се правеше, че снима.
Яхтата бе твърде голяма за който и да било от кейовете, затова бе закотвена в залива. Беше тъмносиня, а надпалубните съоръжения - бели. Имаше остър нос и голям отвор за котвата. Зад него следваха обичайните съоръжения, откритата палуба над мостика, а на кърмата - хеликоптерна площадка, на която се виждаше лъскав хеликоптер с червено лого. Въздухът трептеше от изпаренията на двата комина. Приличаха на перките на свръхзвуков изтребител и на тях се мъдреше същото лого като на хеликоптера.
- Контрабандата явно е доходоносен бизнес - промърмори под носа си Кърт.
Известно време той се шля край брега, като се правеше на турист. Снимаше яхтите, дори се обърна и щракна няколко пъти панорама на Дубай. Когато отново обърна поглед към „Масив”, до нея тъкмо спираше малък катер. Кърт го снима няколко пъти и улови Акоста, който се качваше на яхтата си заедно с една руса жена. Тя свали слънчевите си очила. Без да губи време Кърт насочи обектива кьм нея. За момент имаше чувството, че жената гледа право в него с тъмните си очи. Акоста я хвана за ръка и я поведе към носа. Щом двамата се скриха, Кърт насочи вниманието си към телохранителите. Въоръжените пазачи си личаха отдалеч. Имаше няколко и в предната, и в задната част на яхтата. Виждаха се и видеокамери. Явно с тях наблюдаваха горните палуби по цялата им дължина, както и всеки съд или човек, който се приближаваше отляво или отдясно. От мостика стърчаха два прожектора и два радара, единият навярно бе за следене на атмосферните условия, а другият за съдове в близост.
Всичко това значеше, че яхтата е почти непристъпна. Кърт имаше само два варианта да се окаже на нея - да се спусне отгоре или да изплува отдолу. Той си спомни как преди няколко години се бе спуснал с парашут върху движещ се супертанкер. Задачата се оказа твърде сложна, макар съдът да имаше площ колкото няколко футболни игрища и да се движеше бавно. Не му се нравеше идеята да опита същото с тази яхта, която бе една пета от размерите на танкера и три пъти по-бърза.
Явно му оставаше само един вариант. След като взе решение, Кърт излезе от пристанището и пое бавно към хотела пешком. Не можеше да се освободи от усещането, че някой го наблюдава. На няколко пъти сменя посоката и спира, оглеждайки внимателно морето от лица край себе си за някой или нещо подозрително. Стори му се, някакъв мъж c шарен дишдаш извърна глава и се шмугна припряно в тълпата.
Кърт продължи да наблюдава, ала мъжът не се показа отново.
- Страхотно! - измърмори си той под нос и продължи.
Никак не беше добре, че присъствието му в Дубай не е останало скрито. На няколко пъти се оглежда и в отраженията във витрините по булеварда засече мъжа, но се престори, че не го е забелязал.
Влезе в хотела, качи се на асансьора до седемнайсетия етаж и зачака зад ъгъла.
И разбира се, малко по-късно асансьорът прозвънтя. Вратата се отвори плавно и някой закрачи към него. Като се надяваше, че няма да налети на някой турист, Кърт изчака мъжът да сс покаже иззад ъгъла и се хвърли отгоре му. Беше същият, с шарената роба.
Кърт запуши устата му с ръка, притисна го в стената и замахна с юмрук към слънчевия му сплит. За негова изненада, мъжът реагира незабавно, обърна се и усука тяло.
Кърт успя да го улучи косо, в коремните мускули, стегнати и готови да посрещнат удара. Мъжът отблъсна ръката на Кърт и вдигна своите.
- Леко, Кърт! Аз съм, Джо!
Кърт се стъписа и замръзна, докато умът му се опитваше да подреди свързана картина от гласа на приятеля му, мъжът със странните дрехи пред него и фактът, че Джо трябваше да е на десет хиляди километра оттук.