Сякаш прочел мислите му, Джо свали сивата гутра, която скриваше половината му лице.
- Какво правиш тук? - стрелна го Кърт.
- Дойдох да ти помогна.
Кьрт не знаеше дали да се радва, или да беснее, затова заведе Джо в стаята си и повтори въпроса.
- Следях те - отвърна простичко Джо. – Трудна работа е, да знаеш.
- Явно не чак толкова. Защо си се маскирал?
- Не исках да ме забележиш.
- Значи още трябва да поработиш върху методите си. Ето ти и един съвет от мен: когато целта се обърне и те погледне, не рипвай да се криеш.
- Отбелязвам си – козирува му на шега Джо.
- Добре. А сега, след като вече се разбрахме, качвай се на самолета и се махай от тук. Благодаря ти, че си се загрижел за мен, но нямам намерение да те въвличам в тази история. Проблемът е мой, а не твой.
- Не можеш да ми нареждаш какво да правя – каза Джо.
- Защо да не мога? Аз съм ти шеф.
- В отпуск си – напомни му Джо. – На практика не си ничий шеф в момента.
- Въпреки това ти се връщаш у дома!
- Извинявай, амиго, няма как – поклати глава Джо, извади от джоба си плик и го подаде на приятеля си с весело блясъче в очите.
Кърт го отвори, а Джо се настани на дивана и вдигна краката си на масата...
В плика имаше бележка с почерка на Дърк Пит. Нямаше заповеди, само няколко думи и цитат от Ръдиард Киплинг.
Това е Законът на джунглата – по-стар от небесната Твърд
Със него Вълкът ще Владее, без него – делът му е Смърт.
Подобни лиана Законът се вие и сплита Така
Вълкът е с Глутницата силен, Глутницата – силна с Вълка1.
Трябваш ни цял, Кърт. А на теб ти трябва помощта ни.
- Какво пише? - попита Джо. - Не мога да спя от любопитство, откакто Дърк ми го даде.
Кьрт помисли върху думите на шефа си.
- Пише, че не мога да се отърва от теб... И че имам късмет с такива приятели - отвърна той накрая.
- А нещо за повишение и за молбата ми за допълнителни вредни, докато работя с теб?
- Боя се, че не - рече Кърт, прибра бележката в джоба си и погледна Джо.
Радваше се да види най-добрия си приятел, въпреки всичко.
Джо бе от приятелите, които никога не биха те предали. Той се хвърляше с главата напред, без да скъпи усилията си и дори задачата да беше трудна, Кърт знаеше, че Джо няма да се откаже, докато не доведат работата до край.
Не беше за подценяване и фактът, че Джо беше истински технически гений. Той беше човекът, който конструираше и поддържаше повечето сложни подводни устройства на НАМПД. Заниманията му с автомобили също бяха легендарни — един от неговите модели летеше, а друг плаваше. Дори беше превърнал обикновена количка за голф в състезателен автомобил с мощност петстотин коня.
- Добре де - рече Кърт накрая, - може би ще си ми полезен. Трябва някак да се кача на една яхта на име „Масив”. Закотвена е на пристанището, охраняват я денонощно и е пълна с въоръжени бандити. А, забравих – трябва да го направя, без да смутя някаква лъскава забава на хора, които може да са, а може и да не са закоравели престъпници.
Джо го изгледа, сякаш си е изгубил ума. През последните няколко месеца Кърт беше свикнал с този поглед.
Но след не повече от десет секунди приятелят му се оживи.
- Предполагам, няма как да се присламчиш към кетъринга.
- Не и ако не науча арабски за рекордно кратко време - отвърна Кърт. Нито пък мога да се приближа откъм брега или пък да се кача, докато е закотвена. Мисля, че най-добър шанс имаме да го направим от водата, докато плава.
- Ще ти трябва подводница.
- Именно.
- Малко късничко ми казваш - рече Джо. - Не мога да скова подводница за няколко часа.
- А нещо, на което само аз да се кача?
- Подводен скутер?
- Става - кимна Кърт. - Можеш ли да го направиш достатъчно бърз, за да настигне яхта?
- Разбира се. Откъде обаче ще намерим части?
- Имам идея – ухили се Кърт.
Около час по-късно, докато Ел Дин търсеше рибарска лодка, която да не привлича много внимание, Кърт н Джо бяха на летището и оглеждаха един огромен паркинг, пълен с прашни автомобили.
- Все едно съм умрял и съм се озовал в рая на свръхколите - огледа се възхитено Джо.
- Или поне в Чистилището - смигна му Кърт.
Пред очите им имаше стотици ферарите, ламборгини, мазерати, бентли... Бяха наблъскани една до друга край детско футболно игрище, та чак вратите им се докосваха. Не можеше да се каже откога са тук, но върху повечето имаше толкова много прах и пяськ, че цветовете им не си личаха. Гумите на повечето бяха спаднати, а корпусите им нажежени на слънцето.