- Някъде мъж на име Енцо плаче - рече Джо. - Да не говорим за петимата братя от Модена.2
Продавачът, който ги бе довел, им каза:
- Има оше пет гаража като този.
- Откъде идва всичко това? - попита Джо.
- Задлъжнелите чужденци ги оставят, когато бягат от Дубай. У нас няма банкрут. Който не може да плати на кредиторите си, отива в затвора и си получава наказанието.
Кърт вдигна вежди.
- Ще се погрижим да платим в аванс.
- Мъдро решение - каза мъжът. Какво ви трябва?
- Една от най-редките - отвърна Кьрг. - Новия седан от „Тесла“.
След час, олекнали с петдесет хиляди долара, Кърт и Джо разфасоваха прашната „Тесла“ в един гараж, осигурен им от Мохамед ел Дин. Самият той пристигна малко след тях с цял камион припаси от морския склад за скрап - парчета фибростъкло, няколко потрошени джета и три мощни извънбордови двигателя. Два от тях изглеждаха безнадеждно очукани, но третият бе в добро състояние.
- Ще свършат работа - одобри ги Кърт.
- За какво? - попита Ел Дин.
- Ще видите.
1 Превод Стоян Медникаров – Бел. прев.
2 Има се предвид Енцо Ферари, основателят на „Ферари“ – Бел. пр.
13
Два дни по-кьсно, на здрачаване, Кърт н Джо седяха на плашиира на малка рибарска лодка, която се поклащаше върху леките вълни на Персийския залив. На дългокосата лодка имаше малка каюта в задния край, два извънбородови двигателя, купища мрежи и контейнери -последните обикновено пълни с лед, за да съхраняват улова. Oт държачите на кърмата стърчаха две въднии, а кордите им бяха потопени в морето.
- Сиуренен ли си, че искаш да го направиш? - обърна се Джо към своя приятел.
- Сигурен ли си, че искаш да помогнеш на тип, на който отскоро му похлопва дъската?
- Отскоро ли? – Джо се засмя. – Това може и да те изненада, амиго, но винаги съм смятал, че на теб ти хлопа дъската.
Кърт не можа да сдържи смеха си.
- Знаеш ли, ти си единственият, който още не ме е питал защо правя всичко това.
- Защото няма значение каква е причината - простичко отвърна Джо. - Трябва ти помощ и аз съм тук.
Кърт кимна и се загледа в извисяващия се в далечината Дубай, чиито здания, озарени от залязващото слънце, блестяха в златно и бронзово. Гледката беше замайваща, но Кърт имаше работа. Той взе мощния си бинокъл и го насочи към грамадния силует на „Масив“.
- Отвсякъде е добре защитен - рече Кърт.
Мохамед ел Дин се показа от малката лоцманска кабина.
- Като самия Акоста, нали?
Кърт се усмихна и продължи да оглежда съда.
- Каква скорост развива според вас?
- Нямам представа - рече Ел Дин. - Не майсторя кораби.
- Бих казал двайсет, двайсет и пет възела, най-много - предположи Джо. - Много по-бързо, отколкото ще се движим ние с това.
- Започва да дими - посочи Ел Дин. - Сигурно се готвят да отплават.
Кърт кимна, а после добави:
- Време за действие.
Ел Дин се настани зад руля и завъртя ключа. Двата двигателя запърпориха със синкав дим.
Джо отиде при кърмата, за да прибере въдиците, а Ел Дин лека-полека започна да увеличава скоростта. После поведе лодката в широк полукръг, който шеше да ги насочи към канала.
Кърт свали дишдаша си - под нея имаше неопренов костюм. После клекна и махна покривалото от нещо, подобно на малко торпедо с дръжки.
- Мислите ли, се самоделката ви ще работи? – гласът на Ел Дин бе пълен със съмнение.
- Разбира се! - увери го Джо. - По-голямата част аз съм я правил.
Кърт и Джо внимателно бяха извадили акумулаторите от изоставената „Тесла“ и ги бяха вързали към електрическия мотор на един от воланите ѝ. Към витлото завариха двигателя ка една състезателна лодка.
След като изпробваха двигателя и се увериха, че работи добре, покриха странната конструкция, а после я вкараха във водоустойчив корпус от фибростъкло. Шевовете залепиха със силна смола. Стана доста грозноватичко, но пък за сметка на това здраво. Накрая боядисаха странното съоръжение в тъмносиво, за да не се забелязва лесно във водата.
Самоделният скутер приличаше на детски научен проект. Кърт щеше да седне върху него. Рулят, разположен в задната част, щеше да контролира с краката, а в дръжките за ръцете бяха контролерите за гмуркателните плоскости.
- Не е най-красивото нещо на света, но с Джо нямахме нито пари, нито време за нещо по-добро - рече Кърт, оглеждайки машината...
- Поне седиш отгоре – отбеляза Ел Дин, но внезапно замълча смутено. – Отгоре седиш, нали?