Кърт кимна. Натисна превключвателя и двигателят оживя. По набързо скалъпения контролен пулт светнаха няколко лампички. Кърт натисна газта и витлото се завъртя. От пръв поглед личеше мощта му.
- Ако оцелееш – рече Джо, - може да се хввана да продавам такива неща по тротоарите.
- Едва ли ще ти излязат сметките - отвърна Кърт. – не забравяй, че взехме частите от кола за осемдесет хиляди долара.
- А как ще се качиш на яхтата, когато я настигнеш? - смени темата Ел Дин.
- Като човека паяк - отвърна Кърт и посочи четири странни метални предмета. Двата от тях завършваха с нещо подобно на гривни. Остин ги нахлузи на ръцете си и ги пристегна под лактите. Приличаха на ръкавици от рицарска броня. Другите два предмета бяха предназначени за краката и напомняха на шини. Изглеждаха големи и неудобни, но пристегнати добре, пасваха идеално върху неопрена на Кърт.
Той се усмихваше, горд от изобретенията си. Всяко от приспособленията имаше литиева батерия и мощен електромагнит. Кърт включи устройството на дясната ръкавица и протегна ръка над кутията за риболовни принадлежности. Тя моментално изхвръкна и се залепи за ръката му с рязко нздрънчаване.
Колкото и да дърпаше с другата ръка. Кърт не можа да отлепи кутията. Но щом изключи устройството, кутията издрънча на палубата.
- Ако „Масив“ има стоманен корпус, ще успея да се покатеря по него.
- Ами ако е от фибростъкло? - попита Ел Дин.
- Ще се наложи веднага да ме вземете обратно и да ме заведете някъде, където да се напия и да забравя всички си злочестини.
Джо и Ел Дин се позасмяха, а Кърт довърши приготовленията. След минутка бе готов. Сложи малък предавател във водоустойчивия джоб на костюма си и го затвори. В другия джоб сложи деветмилиметров пистолет „Берета”, а после закрепи към единия си прасец гмуркачески нож.
- Когато сляза от яхтата, ще намокря предавателя и той ще се активира автоматично. Ако сте на десетина метра от мен, ще видите слаба светлина, ако сте по-далеч ще ме засечете със скенера.
Джо кимна и показа малко ycтройство, което приличаше на смартфон.
- Проверих, работи - рече той.
- Следвайте ме от разстояние, но не се престаравайте. Ако Акоста увеличи скоростта, не се опитвайте да го настигате - добави Кьрт. - Ще е подозрително да се мъкнете подир него дълго време.
- Тук е пълно с рибарски лодки – каза Ел Дин.
- Да, но повечето ловят риба, а не преследват яхти.
- Добре казано - засмя се Ел Дин.
- Ако всичко мине по план - продължи Кърт, ще открия Сиена и ще я разкарам от лодката, без дори да разберат, че съм там. В този случай ги изчакайте да се отдалечат, преди да дойдете да ми вземете.
- Ами ако не мине по план? - попита Джо.
Кърт го изгледа въпросително.
- Питам, само защото досега никога не е минавало по план.
Кърт сви рамене. Не можеше да отрече, че приятелят му има право.
- В този случай преценете сами и действайте според ситуацията.
Ел Дин изглеждаше объркан.
- Иска да каже импровизирайте - обясни Джо, - което, мен ако питате, правим от самото начало.
- Крайно мъдър си за възрастта си.
- Просто го познавам твърде добре.
Наближаваха края на почти еднокилометровия канал, зоната без килватер, която водеше от пристанището към открито море. На яхтата щяха да и трябват седем-осем минути да премине разстоянието, ако спазва правилата.
- Хайде, пускайте ме – рече Кърт. – Сигурно ще надвишат ограничението преди да подминат последната шамандура. Не искам да си пропусна спирката.
- Тук е много плитко - рече Ел Дин. - Едва седем метра.
- Яхтата не може да вдигне повече от осем-девет възела - отвърна Кърт. - Ще почакам на дъното и ще я настигна, когато мине над мен.
Ел Дин намали скоростта на лодката и възви леко наляво, за да скрие Кърт от чужди погледи.
С помошта на Джо, Кърт вдигна оформената като торпедо машина и я закрепи на перилата. Вдигна палци и си нахлузи маската. Ел Дин кимна, а Джо и Кърт избутаха машината от ръба. Тя пльосна във водата и се потопи като мини-модел на подводница. Кърт се гмурна веднага след нея.
Заради водолазния колан с тежести, Кърт потъваше по-бързо от машината. Ето защо бързо я настигна, хвана я и я насочи към наноса на дъното. После я обкрачи и се заслуша в мотора на отдалечаващата се рибарска лодка.
Потопен в топлите води на залива, Кърт скоро не чуваше нищо друго, освен собственето си дишане. Аквалангът, който използваше, не оставяше мехурчета по повърхността. Екипажът на яхтата едва ли следеше за нещо толкова дребно - навярно гледаха само ехолокаторите и радарите, но Кърт не искаше да рискува