В салона имаше петнайсетина души, ако не се броят дискретните сервитьори. Гостите се любуваха на гледката, разговаряха и отпиваха от отбраните питиета.
Калиста Бревар се появи, облечена в лъскава черна коктейлна рокля. Гримът и бе по-семпъл от обикновено, а тъмната ѝ коса бе скрита под платиненоруса перука.
Тя закрачи бавно към рояла, където се перчеше Рене Акоста.
- Сметките са прости - говореше той на един китаец. - Ще имат достъп до най-скритите ви тайни, а вие няма да можете да направите нищо.
- Наистина ли тази система е толкова напреднала? - попита китаецът. - И преди съм чувал подобни приказки. Всяка система си има слабост. Въпрос на време е да намерим слабото място на „Фаланга“.
Акоста поклати глава.
- Щяха ли САЩ да сложат всички яйца в една кошница, ако не бяха сигурни, че кошницата е абсолютно непристъпна?
- А може би грешат?
- Може би - сви рамене Акоста. - Но въпросът е дали вие можете да си позволите да рискувате?
Китаецът се обърна и заобсъжда възбудено думите му с двама свои сънародници. Акоста се извини и хвана Калиста под ръка.
- Май си ги хванал натясно - прошепна му тя. - Признавам, че си много по-ловък, отколкото очаквах.
- Научих се на тактика - отвърна той.
- А брат ми се научи на жестокост.
- Можеше да го спреш - погледна я строго Акоста. - Горкият Ковач. Сега трябва да се научи да стреля и намушква хора с една ръка. Най-добре да стоиш настрана от него засега.
- Едва ли ще ме познае.
- А ако те познае?
- Ще разбере, че му сс е разминало леко.
Акоста се подсмихна и я поведе към бара. Барманът веднага му наля чаша петдесетгодишно порто.
- А за дамата?
- Вода с лед.
- Същото тече и във вените ѝ - добави Акоста с полуусмивка.
Барманът изпълни поръчката мълчаливо. Избърса изпотената чаша и я подаде на Калиста.
- Можеше поне да опиташ да ограничиш щетите - обърна се към нея Акоста, щом се отдалечиха от бара.
- И да се разкрия? Ако бях защитила Ковач, брат ми щеше да ме заподозре. Може би и без това вече ме подозира. Ако не ни върнеш жената, готви се за война.
- Трябва ми още малко време - каза Акоста.
- Трябва да ни върнеш и другите. И тримата.
- Не разбираш - погледна я Акоста. - Нямаш представа колко много са готови да платят тези чужденци. Десет милиона само за месец работа. А двайсет за шест седмици. Представяш ли си изобщо за какви суми става дума? Тя не може да струва повече на брат ти. Удръж го. Кажи му, че ще му заделя от плячката.
- Той има други планове - каза Калиста.
- Какви?
- Откъде да знам? Казва ми само това, което реши да ми каже. Но те уверявам, тези хора са важни за него. Изпрати ме, за да ти отнема жената. Мога да го спра, само ако ми я доведеш, както бяхме планирари, и обвиниш иранците за забавянето.
Акоста се колебаеше. Калиста се взря в него и видя в очите му нещо, което я изплаши. Той вече беше прекосил Рубикон.
- Какво си направил, Рене?
Акоста мълчеше, но мускулите на дебелия му врат се изопнаха.
- Рене?
- Не е тук - отвърна глухо накрая. - Миналата седмица я отведох при Тан Ранг. Той иска и останалите.
Тан Ранг беше корейски индустриалец. Умът на Калиста запрепуска - за какво му трябваха американката и останалите хакери на този кореец?
- Ако с вярно, най-добре е да си я върнеш незабавно.
- Не мога - въздъхна Акоста. - С Тан Ранг шега не бива. По-добре брат ти да ми се ядоса, отколкото онзи.
Калиста се зачуди дали я лъже, но на глас каза:
- Ссбастиан няма да чака. Жената трябва да е в ръцете на брат ми, преди американците да приключат теста на „Фаланга“, иначе три години работа ще заминат на вятъра. Това е, което знам. И Себастиан няма да се спре пред нищо, докато не те убие.
Докато говореше, Калиста втренчи очите си в бившия си любовник. Акоста очевидно се смути. Колкото по-смутен ставаше той, толкова повече Калиста се радваше. Обичаше да го измъчва.
- Стореното-сторено - каза той. - Въпросът е, на кого си предана?
- На кого съм „предана“?
- Да. Ако се стигне до война, на чия страна ще застанеш.
Калиста наклони глава, сякаш въпросът бе глупав, а на лицето и се разля лукава усмивка.
- О, скъпи ми Рене, ще съм на своя страна, разбира се. Мислех, че вече си го разбрал – и с елегантен жест остави чашата си и се отдалечи.
Акоста я проследи с поглед до спираловидното стълбище. Макар да се опита да запази спокойствие, емоциитему отново взеха връх. Усети как в него се надига онази лесно запалима смес от гняв и страст, както винаги, когато бе с Калиста.