Но фактите бяха прости. Не можеше да си върне американката от Тан Ранг, дори да иска. Не можеше и да се откаже от парите по транзакциите за тримата други експерти. За да живее, както живееше, имаше нужда от още пари. И то сега.
Щракна с пръсти и до него застанаха двама души.
- Наглеждайте я - нареди им той. - Не искам да прави бели или да смущава гостите.
Мъжете кимнаха и се отправиха към спираловидното стълбище.
Калиста, разбира се, очакваше да я следят. Бавно стигна до стълбището и заслиза към каютите. Стигна до кърмата, където ѝ бяха определили малка, но добре обзаведена единична каюта.
Отвори вратата и я задържа достатъчно дълго, за да се увери, че хората на Рене са я забелязали. Те забавиха ход, но не спряха да вървят. Тя им намигна, шмугна се вътре и затвори вратата.
Вероятно щяха да стоят на пост отвън, докато не започне търгът. Но Рене я искаше там. Беше тайнствена и нямаше равна в отвличането на вниманието. Щяха да надават повече заради нея. А това шеше да улесни нещата. Тя включи радиото и пусна душа. Реши, че това стига. Вече беше проверила каютата за подслушвателни устройства.
Свали роклята и перуката и бързо се преоблече в тъмни, широки панталони и риза от сива коприна. Беше достатъчно изискано, но и достатъчно удобно за придвижване.
Свали една фалшива преграда от куфара си, извади сателитен телефон и го прибра в джоба си. След това измъкна компактна „Берса 380“ - малък автоматичен пистолет с никелова обшивка и черна полимерна дръжка. Имаше седем куршума в пълнителя и един в цевта - надеждно, точно оръжие, с мек спусък. Калиста се бе справила с неколцина души с негова помощ. Като последна мярка тя скри над глезена си един десетсантиметров нож.
Готова за действие, тя се приближи към големия прозорец на каютата. Той се отвори лесно. Тя хвърли поглед към тясната пътечка покрай борда на яхтата. Излезе, затвори плавно прозореца и се насочи към носа.
16
Залепен за корпуса на „Масив“ като упорито ракообразно, Кърт обмисли следващите си стъпки. Тежката яхта плаваше с поне двайсет възела в час. От надстройките идваше слабо сияние и озаряваше водите край яхтата, но самият Кърт оставаше обгърнат в мрак.
Понеже нямаше как да прескочи през перилата, без да го видят, Кърт пое към кърмата. Знаеше, че там има няколко люка - през единият от тях екипажът бе натоварил припасите. Надяваше се да са го оставили отворен.
Кърт запъпли рачешката към него. Оказа се, че люкът е твърде близо до ватерлинията и беше здраво затворен.
Кърт се огледа и забеляза тънък лъч светлина от друг люк по-нагоре.
Бързо стигна дотам, надзърна и като видя, че няма никого, се вмъкна вътре.
Озова се в малко работно помещение до котелното - претъпкано с машини, горещо и шумно. Кърт бе направил едва няколко крачки, когато се показа мъж в бял комбинезон с големи слушалки на ушите, за да пази слуха си от грохота на машините. Нито забеляза Кърт, нито го чу.
Остин тикна беретата под носа му и му направи знак с пръст да не предприема нишо. След това свали слушалките от ушите на ужасения работник.
- Говориш ли английски?
Мъжът кимна.
- Има ли затворници на яхтата?
Мъжът се обърка.
- Затворници ли?
- Някой, когото държат против волята му - обясни Кърт. - Руса американка, например.
- Не - отвърна мъжът и поклати глава. - Аз съм само при турбините.
Имаше логика - горкият тип беше прост моряк. Но пък от друга страна не можеше да не познава кораба си.
Кърт го изтика до електрическа схема на яхтата, където бяха отбелязани коридорите, каютите и общите помещения.
- Рене Акоста - каза Кърт. - В коя каюта е?
Мъжът се поколеба.
Кърт свали предпазителя на пистолета.
- Първата - посочи механикът. - На долната палуба, отпред.
Кърт огледа схемата. Каютата беше най-голямата от всички – разбира се, че тя ще е на Акоста.
Кърт заведе мъжав един склад, бутна го вътре и извади малка спринцовка. Заби я в бедрото му и мъжът подбели очи. След миг вече беше в несвяст.
- Сладки сънища - пожела му Кърт и изхвърли спринцовката.
Облече комбинезона на заспалия мъж и така успя да скрие неопрена си и електромагнитните приспособления, но не и косата си. На стената висеше червена каска. Той я взе и я нахлупи плътно плътно над очите си. Огледа се внимателно и пое към носа, където се намираше каютата на Акоста.
Вратата беше заключена, но успя да я отвори с ножа. Влезе и веднага започна да тършува. След около пет минути чу как някой завърта бравата.