С изненадваща пъргавина - като се има предвид екипировката и катовете дрехи, Кърт се скри в банята и застана зад стъклената преграда на душа.
Стисна беретата и се подготви за схватка. Ако имаше късмет и влезлият беше Акоста, можеше да измъкне отговори направо от него.
Вратата се открехна леко и после се затвори почти безшумно. За изненада на Кърт лампите не светнаха. По плюшения килим се чуха приглушени стъпки. Спряха пред бюрото, където допреди миг стоеше и Кърт.
Някой приседна на стола пред бюрото, но стаята остана тъмна, докато не я озари леко синкаво сияние - компютърен монитор.
Зачаткаха клавиши, а накрая се чу тих подигравателен женски глас.
- Рене, нима си мислеше, че собствената ми система за сигурност ще ме спре?
Въпросът беше реторичен. Нямаше кой да отговори и това изостри любопитството на Кърт.
Той се намести на по-удобно за наблюдение място.
Жената зад бюрото на Акоста тракаше усилено по клавиатурата.
- Проклет да си, Рене! - възкликна тя, извади от джоба си сателитен телефон и набра някакъв номер.
Кърт не чу началото ясно, но после се заслуша внимателно.
- Имаме проблем – говореше жената. – Не са тук... Нито един от тях. Нито американката, нито останалите. Не са на борда.
Последва пауза.
- Да сигурна съм - отвърна жената – Чета го направо от компютъра на Рене. Мислех че ме лъже, но е откарал жената в Корея и е обещал и останалите трима на Тан Ранг. Търгът е за заблуда. Или не му стигат пари, или си търси купувачи за в бъдеще.
Още една пауза, този път по-дълга.
- Не, не мисля, че това ще помогне... е, бих могла да му опра пистолет в челото, но това няма да ги върне. Ще трябва да си ги вземем от Тан Ранг. Няма да е лесно.
Кърт се помъчи да чуе и нещо от другата страна на телефона, но не успя.
- Няма друг начин - отсече жената. - Без нея никой няма да повярва, че можем да преодолеем въздушната дупка, да пробием американската стена и да сринем системата им.
Кърт нямаше представа за какво говори жената, но се мъчеше да запомни всяка дума.
- Трябва да вървя - каза тя накрая и затвори програмата, която беше отворила. - Иначе Рене ше вземе да се присъедини към мен под душа. - Тя помълча няколко секунди и добави: - Прав си, между другото. Не ме заслужава
Жената затвори телефона, изключи компютъра и се изправи.
Кърт също се раздвижи и тихичко излезе от банята. На слабата светлина видя, че жената е залепила ухо до вратата на каютата. В ръката си държеше малък пистолет.
- Забрави нещо – прошепна той.
Тя се извърна изненадано, но той бе извадил беретата. Тя и забеляза и се вцепени.
- Лаптопът беше затворен, когато влезе.
17
- Хвърли пистолета! - нареди ѝ Кърт и посочи дебелия килим пред вратата на банята.
Жената сви рамене и изпълни заповедта.
Кърт кимна към един от столовете от другата страна на бюрото на Акоста.
- Седни!
Тя се поколеба за миг, а после се намести грациозно на стола. Кърт отбеляза пълната липса на смущение в стойката ѝ. Изглеждаше, сякаш ѝ е много удобно. Тя се облегна и кръстоса крака.
Като продължаваш да я държи на мушка, Кърт отиде при лаптопа и го включи.
- Преди малко успя да влезеш. Кажи ми как.
- A ти кой си? - попита жената. В гласа ѝ нямаше страх, само леко любопитство. Като дете, което е получило нова играчка.
- Кажи ми паролата! - повтори Кърт. като не обърна внимание на въпроса ѝ.
- Крадец ли си? Някаква къртица?
- Паролата!
- Калиста - отвърна тя.
Той въведе името, като гледаше ту нея, ту клавиатурата. Показа се таблица. Белият фон беше толкова ярък, че му беше трудно да вижда жената. Натисна бутон, за да намали яркостта му.
Жената не бе помръднала, макар сега да се бе привела напред и да го оглеждаше.
- Не си от екипажа - констатира тя спокойно. - И си малко непредставителен като за гост.
- Изгубиха ми поканата по пощата - вметна Кърт. - Кажи ми какво търсеше. И с кого говореше?
Жената повдигна вежди.
- Колко много ти се ще да знаеш?
- Достатъчно, за да те гръмна, ако не ми кажеш.
Тя се засмя.
- Няма да ме гръмнеш. Най-малкото ще е шумно.
- Имам заглушигел.
- Мъртва няма да съм ти от полза - рече тя и се изправи.
Кърт посрещна погледа ѝ.
- Кой е казал, ч ще те убивам? Един в коляното ще свърши работа.
- А докато крищя от болка – продължи тя и направи крачка към него, - ще разбираш ли какво ти казвам?