Кърт не отвърна, а жената седна на бюрото и се изтегна като котка. Пресегна се към компютъра, разходи пръсти по клавиатурата и натисна F1 и F4 едновременно.
Вдигна глава към него и облиза устни.
- Ще получа ли нещо, задето ти съдействам?
Кърт се почувства като в Зоната на здрача, за малко да реши, че непознатата му се натиска.
- Златна звездичка - отвърна той и хвърли бърз поглед към екрана. Таблицата бе изчезнала. На нейно място имаше по-тъмен екран. Виждаха се две колонки, разделени на клетки, а във всяка клетка имаше снимка. На една от тях се виждаше самолет, а на друга - купчина диаманти. Под нея пишеше „обшо 400 карата, всички камъни са с много малко несъвършенства“. В третата кутийка беше конят Пустинна роза, който бе видял. Под всяка клетка имаше числа - допълнителни заплатени пари. Явно бизнесът не бе точно бартерът, за който му бе разказа Ел Дин.
Кърт предполагаше, че в клетките са оферти за това, което Акоста предлага. Той проследи линиите до втората колонка от снимки. Всяка от тях показваше произведение на изкуството, в какви ли не стилове: кубизъм, класицизъм, дори някои стари майстори.
- Сложи курсора върху картините - каза жената. - Ще видиш описанията и ще разбереш по-добре за какво става дума.
Кърт го стори, без да изпуска от очи странно услужливата си нова позната.
Описанията бяха странни. Кърт бързо схвана.
- „Оръжеен експерт, работил е за сирийското правителство по въпроси, свързани с химични дисперсанти“ - прочете Кърт.
Следващата „картина“ гласеше „Инженер, специалист по насочващи системи, запознат със съветски и американски конструкции.“
На третата имаше само поредица от странни думи: “ZsumG”, “Montresor”, “Xeno9X9”.
- Това са хакерски имена - каза жената. - Това е стоката. Хората, които Акоста продава.
Кърт се сети за разговора ѝ по телефона. Продължи надолу. Проверя още десетина картини. Ни следа от Сиена Уестгуйт.
Вдигна глава, точно когато жената се хвърляше към пистолета му.
Беше бърза, но Кърт беше подготвен за нещо подобно. Дръпна ръката си с пистолета, а с другата сграбчи жената и я хвърли на пода. Тя бързо сс изправи, размахвайки десетсантиметрова кама. Кърт отскочи, но събори една метална скулптура, смътно човекоподобна. Жената отново го нападна.
Със свободната си ръка Кърт улови китката ѝ и я усука, докато жената не пусна ножа. После я притисна към стената. Жената продължи да се съпротивлява и тогава Кърт отново насочи пистолета си към нея.
- Не искам да те убивам, но ще те застрелям, ако продължаваш.
Тъмната ѝ коса бе паднала над очите. Устната ѝ кървеше. Гледаше го с немигащи очи. Имаше нещо в този поглед, помисли си Кърт. Явно бе осъзнала нещо.
- Познавам те - рече задъхано жената. Ти си белия рицар... Безстрашния... Изненадана съм да те видя. Боя се, че малко си подранил.
Кърт не отпусна хватката си. Нямаше да се подлъже.
- Не знам за какво говориш, госпожичке. Не съм те виждал.
- Не съм казала, че си.
- С кого разговаряше по телефона?
Тя не отвърна, само облиза устни. Сякаш и се услади кръвта, като на някаква вампирска принцеса.
- Попитах те нещо!
- Целуни ме! - прошепва тя
Кърт мълчеше.
- Или ме целуни, или ме застреляй - настоя жената. – Иначе ще крещя.
- Няма да крещиш - отвърна Кърт. - Не искаш да те намерят тук, както и аз.
Дори не беше довършил, когато тя отметна глава и изпищя, колкото ѝ глас държеше.
- По дяволите! - възкликна Кърт и запуши устата ѝ с длан.
Реши че е време да се измъкне, преди да настане суматоха. Той извади сателитния телефон от джоба ѝ и го прибра в своя.
Преди да успее да стори каквото и да било друго, вратата сс отвори и влетяха неколцина от хората на Акоста. Хвърлиха се върху Кърт и избиха пистолета от ръката му. Той успя да се отскубне от единия, блъсна втория в бюрото, но третият го улучи с коляно в брадичката.
Кърт залитна назад и това даде време на останалите двама да се включат отново. Заваляха удари. Неспособен да се измъкне, Кърт престана да се съпротивлява.
Мъжете го вдигнаха на крака и го притиснаха към същата стена, в която допреди малко той притискаше странната жена.
Сега тя беше зад тях с пистолета на Кърт в ръка.
- Трима срещу един - рече тя. - Не е много честно.
После без колебание откри огън и надупчи мъжете, които държаха Кърт. Дори когато паднаха на пода, тя не спря да стреля, докато не се увери, чс са мъртви. След това подхвърли пистолета на Кърт.
- По-добре бягай! - рече му припряно. - Всеки момент ще дойдат още много.