Надяваше се да види как лодката се отдалечава към плитчините, но вместо това тя зави и пое право към него, разминавайки се отблизо с яхтата.
Двата съда бяха в патова ситуация. Подобно на гризли, тормозена от малко куче, яхтата не можеше да завива толкова пъргаво, колкото лодката. Но пък ако лодката опиташе да избяга, „Масив” щеше да я настигне за нула време.
Когато започнаха да стрелят по лодката, Кърт разбра, че е време да направи нещо.
Докато яхтата се накланяше за поредния завой, Кърт бавно се заизкачва право нагоре, към котвата и отвора, откъдето минаваше веригата.
Колкото по-нагоре се изкачваше, толкова по-остър ставаше ъгълът на носа. Имаше чувството, че всеки момент ще увисне с главата надолу. Трябваше да внимава. Ако единият от магнитите поддаде, Кърт можеше да падне точно пред яхтата. През главата му мина мисълта как първо ше го смаже килът, а после витлата ще го разкъсат. Кьрт тръсна ядосано глава.
- Крайно време е да мисля позитивно - рече си той. Стигна до отвора на котвата, провря се през него и се озова на предната палуба, отново насред поредния завой. Целият екипаж беше съсредоточил вниманието си върху лодката, тъй че никой не го забеляза.
- Жалко, че не е котелното - измърмори Кърт, мислейки си колко много щети може да причини там. - Но и това ше свърши работа.
След поредния залп, прожекторите се завъртяха надясно. Кърт се добра до кабестана, около който бе намотана веригата. Метална кука, позната като дяволски нокът, застопоряваше веригата.
Той провери контролния пулт и видя, че котвата е стандартна. Активира я, подръпна веригата и свали нокътя.
Помисли дали да не пусне веригата чак до дъното. Дълбочината на Персийския залив беше само петдесет метра и веригата спокойно щеше да стигне до дъното. Конструкцията на котвата обаче бе такава, че при подобна скорост щеше просто да полети зад яхтата като хвърчило.
Дори да стигне до дъното и да се залови за нещо, щеше просто да изтръгне кабестана и да потъне. А и ако веригата се размотае до края, нямаше да предизвика дори това, защото последната брънка бе направена така, че да се счупи.
Това нямаше как да помогне на приятелите му, макар че сигурно шеше да обърка хората на борда. Кърт пресметна набързо нещо наум и натисна бутона за освобождаване. Веригата се размота с шумно тракане.
Звукът достигна до мостика, където на контролния пулт запремигва предупредителна светлина.
- Капитане! - викна кормчията. - Пускаме лявата котва.
Вместо капитана отговори Акоста.
- Как така я пускаме?
- Някои я е освободил.
Котвата падна във водата и се удари в корпуса, повлечена от струята. Ударът отекна из кораба.
- Натрапникът е на борда! - извика Акоста. - Затова не го намерихме. Насочете прожектора към предната палуба.
Акоста изтича на мостика и проследи лъча на прожектора
- Там! - извика той. - Убийте го!
Двама от хората му откриха огън. Край мъжа на предната палуба се разлетяха искри. Но им беше трудно да се прицелят, докато яхтата завиваше. Нито един от куршумите не улучи целта, а натрапникът се скри зад една от преградите
- Можете ли да спрете котвата оттук? - обърна се Акоста към капитана.
- Не - отвърна той. - Превключил я е на ръчно управление, но...
- Но какво?
Капитанът имаше недоумяващ вид.
- По някаква причина я е спрял сам.
Корабът започна да се накланя наляво, повлечен от котвата. Отново мощен звън отекна из яхтата, когато котвата се удари в корпуса, по-близо до кърмата.
Тръпки побиха Акоста от този звук. Следвашият удар обаче беше още по-страховит.
Котвата се влачеше зад съда като флагче зад кола. При поредното завъртане, тя се усука около кърмата и закачи едното витло.
Четиритонната котва с елегантна ефективност счупи перките. Mиг по-кьсно се усука здраво и около вала, който още се въртеше. Одра корпуса и изпотроши прозорците откьм кърмата.
Внезапно спрелия вал пък унищожи трансмисията и яхтата се наклони рязко надясно.
Акоста и хората около него залитнаха към контролния пулт. Капитанът рязко намали скоростта и овладя яхтата.
- Какво правиш? - изръмжа Акоста.
- Докато не се отървем от тази котва, не можем да ускорим над една четвърт от максимума. Иначе ще се завърти отново и може да унищожи и другото витло, или пък да пробие корпуса.
Акоста се изцъкли, вените по врата му изпъкнаха. Обърна се към Кейлъб, а очите му светкаха гневно.
- Слез долу, убий го и ми донеси надупчения му труп! Веднага!
- Непременно! - извика Кейлъб и изтърча по стълбите, нетърпелив да изкупи грешката си от преди малко. След него тръгнаха още двама от хората на Акоста.