- Ако не успееш - извика след него Акоста, - не си прави труда да се връщаш!
От задния край на рибарскат лодка, Джо забеляза, че яхтата губи скорост и се накланя на една страна.
- Забавят - провикна се той. - Мисля, че имат проблеми.
- Можеш ли да предположиш какви? - попита Ел Дин и проточи врат, за да види по-добре.
- Не - отвърна Джо. - Но се обзалагам, че Кърт има нещо общо с тях.
Яхтата се отклоняваше от курса и вече не ги преследваше. Прожекторите обхождаха предната палуба.
- Сега е наш ред - каза Джо. - Завий и се приближи отзад.
- Дръж се! - рече Ел Дин.
Джо се хвана за борда и го стисна здраво, а лодката направи поредният рязък завой.
На предната палуба на яхтата Кърт разбра, че планът му е успял. Но сега идваше трудната част - да се измъкне жив. Всеки път, когато подадеше глава иззад преградата, от мостика някой стреляше по него.
Трябваше да намери начин да се справи с прожекторите. Беретата отдавна я нямаше, както и колтът, който отскубна от ръцете на Кейлъб. Когато Кърт се удари в корпуса след скока си, пистолетът падна във водата. След още два изстрела той видя, че металната врата откъм мостика сс отваря - идваха за него. В съшия миг зърна и рибарската лодка. Сега или никога!
Затича се, като гледаше да не се отделя от преградата. Подмина металната врата и я блъсна с рамо, точно когато се отваряше. Вратата се затръшна върху нечия ръка с ужасно изхрущяване.
Кърт дочу агонизиращ писък, когато за втори път тази вечер се преметна през перилата. Този път скочи с главата напред колкото се може по-далеч от яхтата.
Кърт се гмурна със съвършен стил и потъна дълбоко. Незабавно го заобиколиха тънички дири - куршумите на хората на Акоста. Пропуснаха го. Оттласквайки се, Кърт се гмуркаше все по-надълбоко, отдалечавайки се от яхтата.
Тя избоботи над него, веригата на котвата още беше оплетена в изкривения вал.
Когато шумът утихна, Кърт заплува хоризонтално. Не спря да плува, докато не започна да усеща такова парене в дробовете си, все едно щяха да се пръснат. Погледна назад.
Яхтата отново обръщаше. Пред нея бяха двамата му приятели с рибарската лодка.
Не си направи труда да вика – само щеше да се нагълта с вода, но заплува яростно, така че да застане под удобен за тях ъгъл.
Докато лодката наближаваше, Kърт се надигна и махна. Лодката промени курса и пое кьм него.
- Хвани се за това! - извика Джо и му хвърли мрежа.
Kърт се вкопчи в мрежата и запълзя по нея. Почти беше стигнал перилата на лодката, когато прожекторите на яхтата ги откриха.
Джо го прибра, а Ил Дин, без да губи време, превключи на пълни обороти.
Лодката увеличи скоростта си до краен предел, а куршумите разплискаха водата край тях.
Разхвърчаха се парченца дърво, а един от изстрелите одраска Кърт по ръката. След броени секунди обаче излязоха от обсега на пушките.
Повредената яхта не можеше да продължи гонитбата. С всеки изминал миг разстоянието между лодката и яхтата се увеличаваше и скоро яхтата остана далеч зад тях.
- Успяхме! - отдъхна си Ел Дин.
Легнал на палубата, изтощен и почти невярващ, че е оцелял, Кърт огледа спасителите си.
- Всички добре ли са?
Ел Дин кимна. Джо вдигна палци.
- Наред сме - рече той. - Ами ти?
- Като нов!
- Кървиш - отбеляза Ел Дин.
Кърт огледа раната. Повърхностна, само драскотина по кожата.
- Порязах с, докато се бръснех. Следващия път ще внимавам повече.
Джо се засмя. Радваше се, че чувството за хумор на Кърт се е върнало. През последните три месеца никакво го нямаше.
- Как мина на яхтата? Хубав ли беше купонът?
- Не са мой тип хора. Но не бих казал, че скучах.
Кърт погледна назад. Далеч зад тях светлините на „Масив” угасваха една по една. Яхтата се връщаше на първоначалния си курс. И отнасяше със себе си всички тайни, до които Кърт не успя да стигне.
Въпросите, които случилото се тази вечер предизвика, се въртяха бясно в ума му, започвайки със самоличността и здравия разум на тъмнокосата жена, с която се беше сблъскал.
Чудеше се какво ли имаше предвид тя със закачките, които му бе подхвърлила. Наистина ли го познаваше отнякъде? Или просто отвличаше вниманието му? Какво правеше изобщо там? Какво искаше да каже с това, че е подранил?
В някаква степен трябваше да ѝ благодари, задето бе застреляла бандитите на Акоста. От друга страна нямаше да го открият, ако не се беше разкрещяла. Кърт се запита дали е успяла да избяга в суматохата. И по-важно с кого говореше по телефона и какво бяха намислили?