- Не си намерил Сиена - отгатна Джо.
- Не беше на борда, доколкото успях да разбера.
- А имаш ли представа къде може да е? - попита Ел Дин.
- Не - отвърна Кърт. - Но дочух, че говорят за някаква „американка”. Която и да е, явно са я предали в ръцете на някои си Тан Ранг.
- Кой? - попита Джо.
- Корейски индустриалец. Звучи като човек с връзки, който може да причини много неприятности, ако поиска.
- Това кога ни е спирало? – попита Джо през смях.
- Никога – отвърна Кърт. – И сега няма да ни спре. Но тук става нещо друго, нещо по-голямо и по-сложно от просто отвличане.
- Имаш ли представа какво?
- Не – поклати глав Кърт. – Но говореха за „сриване на Американстака стена”. Каквото и да значи това, трябва да ги спрем.
20
- Тан Ранг е хладнокръвен убиец и не бива безразсъдно да му се пречкате - предупреди ги Дърк Пит по криптираната връзка през лаптопа на Джо.
- Не е безразсъдно - възрази Кърт. - Ако Сиена е жива, тя е при него. От това, което видях на онзи компютър става ясно, че той събира отряд от първокласни хакери.
- Сигурно е така - долетя гласът на Пит. - Въпросът е „защо”?
- Откъде се е взел този Тан Ранг? - попита Кърт. - Може би това ще ни даде някаква следа.
- Оглавява южнокорейски чебол, финансово-икономическа групировка, която се занимава основно с минно дело, отпадъци и енергия.
- Нещо друго?
- Роден е през 49-та година, точно преди Корейската война. Богатството на семейството му вече било намаляло, но крахът дтанал още по-голям след като Северна Корея унищожила голяма част от Сеул и околностите му. Тогава, за да не рухнат съвсем, баща му се забъркал с някакви престъпници. Когато Тан станал на шестнайсет, компанията сс занимавала преди всичко с контрабанда и пране на пари. Когато баща му починал, сред членовете на фамилията Ранг избухнала война. Тан се разправил бетмилостно с всички, които застанали на пътя му - избил враговете си, престъпниците, които го финансирали и всички членове на семейството, които не били съгласни с управлението му.
- Вътрешен преврат - отбеляза Джо.
- И то какъв! - възкликна Нит.
- А защо правителството не го е погнало?
- Заради приятели на високи позиции - обясни Пит. Повечето хора забравят, че между 51-ва и 79-та година Южна Корея практически се управлява от военни и едри индустриалци. А те се интересували само от едно - растеж на икономиката на всяка цена. Нуждаели се от пари, за да изградят силна армия, готова да парира ново нападение от север. Престъпленията били замитани под килима, ако укрепвали властта им, засилвали реда и увеличавали промишлената продукция.
- Значи Тан Ранг е просто един замогнал се уличен бандит - заключи Кърт. - Но това не ни помага да разберем защо има нужда от компютърни специалисти.
Причините биха могли да са най-различни – отвърна Пит. – Но като се има предвид структурата на чеболите и конкуренцията в модерния свят, бих заложил на корпоративния шпионаж.
- Звучи логично – замисли се Кърт. – Но странната жена и човекът, с когото говори тя по телефона, сякаш искаха хакерите за друго. Тя спомена за сриване на Американската стена. Спомена и нещо, наречено „въздушна дупка”. Имаш ли представа какво е това?
Пит погледна към някого извън обсега на камерата.
- Ирам, искаш ли да обясниш?
Ирам Йейгър се показа на екрана. Както винаги косата му беше вързана на конска опашка, а очите му бяха скрити зад бабешките му очила.
- Добро утро, господа! - поздрави ги той. - Карам напрано. През последните няколко години терминът „Американска стена“ се използва активно в киберпространството. Става дума за сложна плетеница от защитни стени, предназначени да пазят информационната инфрас- труктура на страната. Работата е там, че никой не би трябвало да знае за това. С тази система работи само Националната служба за сигурност с цел по-добра защита на правителствени институции и цивилни корпорации.
Това изненада Кърт.
- Постоянно чувам колко са уязвими. А ти ми казваш, че не е така.
- Да го кажем по следния начин - подсмихна се Ирам. - Не сме толкова слаби, на колкото се преструваме. Но това, че тази твоя приятелка е говорила за сриване на стената и на системата, говори, че планират нещо много по-голямо от обикновена хакерска атака.
- Не ми е приятелка - раздразнено каза Кърт. - макар че ми спаси живота.
- Странно - отвърна Пит.
- Повярвай ми, това не беше единственото странно нещо - каза Кърт.
Пит се засмя.
- А какво според вас е мястото на Сиена и „Фаланга” във всичко това? - попита Кърт.