Выбрать главу

Ирам му обясни съвсем простичко:

- Ако „Фаланга“ заработи, ще замени настоящата стена с Американската стена 2.0.

- Ами хакерите - включи се Джо. - Имате ли представа кои са?

- Работим по въпроса. Помага ни, но и ни пречи това, че хакерите си имат собствена култура на общуване и именуване.

-      Жената ги нарече титли - каза Кърт.

-      Именно - отвърна Ирам. - Имената им не са съставени просто от произволни знаци. Всеки знак има значение И ако познаваш значенията им, по-лесно ще се свържеш с правилния човек. Например, за нас „Хеnо9Х9” е произволна последователност от букви и цифри, но всъщ­ност името показва способностите на хакера. „Хеnо” зна­чи „чужд“, а „9X9” е като в старата радиотерминология „пет-пет“, което значи „силен, ясен сигнал”. Ако трябва да предположа, бих казал, че „Хеnо9Х9“ е човек, който лесно може да прави атаки през национални граници.

Пит се намеси.

-      Въз основа на огромни количества проучвания стигнахме до предположението, че това е украинец на име Гошун. Искам само да ви обърна внимание, че преди око­ло година той изчезна. Смятахме, че се е скрил, защото е бил разкрит. Сега обаче се чудим дали Акоста няма пръст в изчезването му.

Кърт си отбеляза информацията наум.

- Ами останалите?

- Смятаме, че „ZsumG” е съкратено от „zero sum game”, или „игра с нулев резултат” – започна да обяснява Ирам. Това е популярен израз в пазарните и маркетинговите теории. Той означава, че една от две страни може да спечели, само ако другата изгуби същото количество пари, време, стоки и т. н.

- Един победител, един изгубил - обобши Джо - Победа и за двамата не е възможна.

- Точно така - каза Ирам.

- Значи този тип е финансов хакер? - попита Кърт.

- Така предполагаме - рече Ирам. - Според доказателствата ни, „ZsumG” е пробил сигурността на няколко големи банки през последните пет години, откраднал е милиони номера на кредитни карти, клиентски профили и пин-кодове. След това ги е продал на криминални гру­пировки по целия свят.

- Изглежда ми страхотно момче - свирна Джо.

- Или момиче - вметна Ирам. - He сме сигурни кой стои зад този никнейм. Което ни води до последното име: „Montresor“.

- Това защо ми звучи познато? - зачуди се Джо.

И Кърт си мислеше същото сутринта, но вече беше на­мерил отговора.

- Не си внимавал в задължителните четива - каза той на приятеля си.

- В лятнтаа ваканция съм - отвърна Джо. - Ще позубря в последната минута.

Кърт се позасмя и каза:

- „Хилядите несправедливости на Фортунато поне­сох, доколкото съумях, но когато той дръзна да ме обиди, аз се зарекох да отмъстя“

- „Бъчвата с Амонтилядо” - поясни Ирам. - Името идва от разказ на Едгар Алън По.

- Значи може да е нешо свързано с отмъщение - предположи Джо.

- Или с криене на неща, които не бива да бъдат намерени - додаде Кърт, както Монтресор зазидал Фортунато в стената.

- Или е италианец и обича червено вино - намигна им Ирам.

- Може да провериш дали не е Джордино – предложи Кърт.

- Проверихме го - отвърна Пит. - Оказва се, че още се учи да играе „Космически нашественици“ на своя Комодор 642. Тъй че едва ли е международен хакер.

Кърт се ухили, макар ситуацията да беше повече сериозна.

- Значи нямаме нито един отговор - каза той, - а само още въпроси.

-      Ами „Масив”? - попита Джо с надежда.

-      Проследяхме я със сателит - отговори Пит. - Спряла е в Бандар Абас за поправка. Вероятно ще има нужда от нов вал. Но понеже е в ирански води, не можем да напра­вим каквото и да било, за да я огледаме както трябва.

-      Предполагам, че големците на борда вече ги няма - каза Кърт.

- Което ни връща в изходна позиция - продължи Пит. – Знаем, че някъде там има някакъв хакерски дрийм-тийм за продан или под наем и поне две групировки се борич­кат за него. Не знаем обаче защо. Сигурни сме само, че нито една от групировките не би проявила милост.

- Тогава имаме само един избор - каза Кърт. - Да елиминираме и двата заплахи едновременно.

- И как смяташ да направим това? - попита Пит.

- Отиваме в Южна Корея и прибираме тази „американска” и останалите хакери. Щом те са в ръцете ни, никой не може да ги използва срещу нас.

21

На последния етаж в сградата на НАМПД във Вашингтон Дърк Пит и Ирам Йейгър седяха пред комуникационния пулт. Кърт и Джо тъкмо бяха прекъснали връзката.

Пит реши, че е време да провери какво е настроението на присъстващите.

-      Е, какво мислите?

Срешу него, вън от обсега на камерата, седяха Трент от ЦРУ, мъж на име Сътън от Националната служба за сигурност и двама души от НАМПД: доктор Елиът Смит, главен медицински офицер на НАМПД, и Ана Ериксън.