На Пит не му харесваше да говори с Кърт под зорките погледи на всички тези хора, но залозите бяха станали твърде високи и не можеше да си позволи никакви рискове.
Пръв проговори доктор Смит.
- Кърт изглежда стабилен. Повелението му е нормално, не забелязах никакви тревожни симтоми.
- Това е добре - отдъхна си Пит.
Смит сви рамене неопределено.
- Макар симптоми като тези на Кърт да не могат просто да изчезнат, само защото се е махнал от Вашингтон.
- Винаги ми се е струвало, че ако човек се махне от тук, щe му минат доста болежки - вметна Йейгър, очевидно с надеждата, че Кърт сс възстановява.
- Може би - стрелна го с очи Смит, - но не и тези на Кърт.
Пит започваше да се изнервя. Искаше конкретни мнения, а не мъгляви подхвърляния.
- Какво имаш предвид? - не издържа накрая той.
- Бих казал, че можем да очакваме симптомите му да се проявят отново. Най-вероятно в момент на изключителен стрес.
- Госпожице Ериксън? - погледна я Пит.
- Изглежда ми лобре. По-добре, отколкото когато се беше скрил на лодката си.
- Ами разказът му? - попита Сътън.
- Какво за разказа му? - попита хладно Пит.
- Не ви ли се струва малко странен? Качил се е на яхта, натъкнал се е на неясна конспирация, нападнали го и го спасила някаква жена. Взел ѝ сателитния телефон, но го изгубил. Ке кр с фмрид ообре. Трябва ли да приемем всичко това на доверие?
- Смяташ, че си измисля?
- Там е работата – въздъхна Сътън. - Само той е бил на борда. Не можем нито да докажем, нито да опровергаем нещо.
- Ами обаждането на жената? - попита Пит.
- Опитваме се да установим дали се е случило - призна Сътън. Засега нищо.
- Може да е бил някой чуждестранен доставчик - отбеляза Ирам, - до когото нямате достъп.
- Имаме достъп до всички - увери го Сътън. - Повярвай ми!
- Ами прякорите на хакерите? - не се предаваше Пит. - Не ги е налучкал.
Сътън сви рамене и замълча. Нямаше обяснение за това.
- А сега, да поговорим за това, което притеснява всички ни - рече Пит. - Знаем позицията на Сътън. Смята, че всичко е голяма измислица. Но ако все пак Кърт е напипал нещо?
Трент Макдоналд притисна дланите си една в друга. Пит забеляза, че представителят на ЦРУ е много мълчалив.
- Трент?
- Ако е напипал нещо, ако Сиена Уестгейт е жива и е в ръцете на чужди групировки или непознати лица, може да имаме по-голям проблем, отколкото всеки от нас може ла си представи. Трябва да позволим на Кърт да продължи и да проучи този тип, Тан Ранг. Бих могъл да им помогна в това начинание. Имаме много повече варианти на корейския полуостров, отколкото в Иран.
Дърк кимна мълчаливо. Не можеше да си спомни някога ЦРУ да са му помагали толкова много. Чудеше се дали е заради Кърт или заради Сиена. В главата му внезапно изникна един въпрос.
- Сиена Уестгейт още ли работи за ЦРУ?
Макдоналд замълча.
- В известна степен - рече накрая той. - Сиена напусна официално агенцията преди осем години. Не искахме да я изгубим, когато влезе в частния сектор, но не можехме да се сьревно-ваваме с тип като Уестгейт и възможностите, които той може да предложи.
- Продължавай - подкани го Пит.
- Беше великолепна - рече Макдоналд и погледна към Ирам. - Виждал си работата ѝ.
- Гений! - отзова се веднага Йейгър. - Имам предвид гений в истинския смисъл на думата.
- Точно така - потвърди Макдоналд. - Така че се споразумяхме с нея и Уестгейт. Дадохме им основите на най-модерната си теоретична рамка и поискахме от тях да я разработят в непробиваема бариера.
- Която тя е превърнала във „Фаланга“ - довърши Пит.
Макдоналд кимна.
- Но не сте очаквали духът да излезе от бутилката - премигна зад очилата си Йейгър.
- Така е - съгласи се Макдоналд. - И възможността това да се е случило ни плаши по две причини. Първо, ше изгубим много от възможностите си за достъп до информация, ако системите на останалия свят станат недостъпни за нас. Но има и по-сериозен проблем, който не знаем как точно да оценим.
- И кой е той?
- Всички вярваме, че „Фаланга” е непробиваема. Инсталирали сме я навсякъде, от компютърната мрежа на Министерството на отбраната до базата данни с всички социални осигуровки. Само че никой не я познава по-добре от Сиена Уестгейт. Тя беше главният дизайнер на проекта, на нея поверихме технологията и тя я изведе с десет крачки пред всичко останало. Познава слабостите по-добре от всички други. Може дори да е инсталирала задна вратичка в системата, в случай, че поиска да я използва. Няма как да знаем...