Пит започваше да разбира.
- „Фаланга“ пази цялото федерално правителство.
Макдоналд и Сътън кимнаха.
- Може би трябва да изтеглим „Фаланга“ – предложи Пит.
- Обмисляме и този вариант - каза Сътън. - Но би било прибързано и неразумно да го правим, само въз основа на известното ни до момента. Имаме нужда от доказателство, преди да действаме.
Макдоналд обобщи.
- Не знам дали Сиена е в ръцете на наши зложелатели. Но колкото и да не ми се иска да го кажа, много повече ще се радвам да е била повлечена на дъното на океана и да се е удавила.
Колкото и жестоки да бяха тези думи, Пит разбираше причината, която ги предизвика.
- Тогава най-добре да организираме екип, който ше проучи останките от яхтата на Уестгейт - рече той решително. - Шансовете са малки, предвид състоянието ѝ , но ако открием тялото на Сиена, вие ще се успокоите, а аз ще мога да върна Кърт у дома.
22
Корабът на НАМПД „Кондор“ сякаш беше замръзнал насред проблясващото море на триста километра от южноафриканския пристанищен град Дърбан. Слънцето светеше ярко, а на небето нямаше и едно облаче. Морето бе гладко като тепсия.
На мостика бе спокойно - не се очакваха промени във времето, а автоматизираната система за противодействие на течението държеше кораба на зададените координати.
На задната палуба обаче положението бе съвсем различно. Десетима мъже и жени се бяха скупчили около два котвени крана и приготвяха за потапяне два подводни апарата.
Наричаха тези подводници „скарабеи“. Те не бяха тесни и подобни на пури като повечето подводни машини, а плоски и широки, с голяма, изпъкнала предна част, изработена от десетсантиметров прозрачен полимер, както и източена задница, пълна с екипировка, батерии и контейнери с баласт. Мини-двигателите се разполагаха в няколко къси тръби от двете страни на корпуса, подобно на кьси крачка, а точно под носа стърчаха две механични ръце, които приличаха на щипци на бръмбар.
„Скарабей I“, боядисан в сигналнооранжево, беше по-старият модел. „Скарабей 2“ пък бе яркожълт, цветът на експерименталните апарати. Едва преди месец бе излязъл от фабриката. Беше по-мощен, имаше нови, по-издръжливи батерии и контролен пулт с тъчскрийн.
От палубата над суетящите се моряци Пол Траут наблюдаваше с интерес приготовленията, макар да не възнамеряваше да се спуска с която и да е от подводниците.
Пол притежаваше размерите и физиката на професионален баскетболист, макар самият той да признаваше, че им отстъпва и по координация, и по атлетизъм. Това, което му липсваше в спортните умения, той наваксваше с блестящ ум. Надарен геолог, той и съпругата му Гамей често помагаха в най-важните научни изследвания на НАМПД.
Гамей беше доктор по морска биология и бе направила няколко много важни открития на нови видове.
Пол обаче знаеше, че откритията в тази мисия няма да са толкова приятни.
- Хей. Пол, искаш ли да дойдеш? - провикна се Уилям Дженингс, или просто Дюк, един от най-опитните подводни пилоти на НАМПД.
- Не, благодаря - отвърна Пол. - Предпочитам нещо по-широчко. Може и с подвижен покрив, но това май не е подходящо за триста метра под водата.
- Имаш право - засмя се Дюк. Следващата му мишена бе една от по-пищните дами на палубата. - Ами ти, Елена? има място за двама. Гледката е един път.
С „гледката” Дюк, разбира се, имаше предвид себе си. Приличаше на сърфист: млад и мускулест, със загоряла кожа и руса грива. Дори сега стоеше под жаркото слънце без тениска. Често се шегуваше и се перчеше, но беше доста добър във всичко, тъй че имаше защо да го прави.
- Не, благодаря - отвърна Елена. - По-добре да ме заключиш в телефонна будка с разгонен октопод.
Дюк се престори на жестоко оскърбен.
- Че къде ще намериш телефонна будка в наши дни?
Докато екипажът продължаваше работата си, люкът зад Пол се отвори и отвътре се показа Гамей.
Беше висока към метър и осемдесет, а яркочервената ѝ коса подчертаваше бледата ѝ гладка кожа. Тялото ѝ беше стегнато, като на спортист. Явно беше в отлична физическа форма. Използваше остроумието си най-често за шеги, не търпеше глупаците и умееше да ги поставя на място.
- Виждам, че сме почти готови - каза тя.
- Почти - отвърна Пол. - Мислиш ли, че ще открием нещо долу?
- Не знам - сви рамене Гамей. Но виж това - и му даде разпечатка от многолъчевия сонарен скенер.
На разпечатката се виждаше „Етернет“ на триста метра под водата. Имаха късмет. Яхтата бе застанала на края на една шелфова ивица, щръкнала като полуостров насред по-дълбоките води на Мозамбикския проток. Само десетина километра в коя да е посока и яхтата щеше да се намира под повече от километър вода.