Пол обаче забеляза нещо по-важно.
- Цяла е – отбеляза той. - На Кърт му бяха казали, че яхтата се е разчупила при потъването и никой от нас не постави това под съмнение.
- Интересно защо се е подвал - зачуди се Гамей.
- Или кой го е подвел - уточни Пол.
- Говорих c госпожица Ериксън - каза Гамей. - Ако подсъзнанието му още е в плен на самозаблуди, Кърт ще стори всичко възможно, за да поддържа версията си. Ако е знаел, че яхтата не се е разчупила, лесно е можел да потвърди истината, като се гмурне и я претърси.
- Значи му е било по-изгодно да приеме каквото е чул. Не е искал да претърсва яхтата и информацията, че се е разчупила, добре е пасвала на картината, която си е създал.
- Често се случва в подобни обстоятелства, доколкото разбирам.
Стомахът на Пол се сви. Трудно можеше да си представи, че един от хората, на които се възхищаваше най-много, може да изпадне в подобна ситуация. Това още повече засили желанието му да намерят отговор, какъвто и да е той, колкото се може по-бързо.
- Да се хващаме за работа - каза той.
Гамей кимна и се отправи към стълбите към долната палуба.
- Ще съм в „Скарабей 1“.
- Ще те наблюдавам от контролната зала. Внимавай!
Целуна я и я пусна да върви. Докато Гамей слизаше към долната палуба, Пол се огледа. Отвсякъде ги заобикаляше спокойно море. Дано и така си остане докато се върнат, помисли си той и влезе.
„Скарабей 1“ беше готов за потапяне. Гамей се настани вътре, а до нея седна пилотът, Елена Васкез. Беше дребничка, с къса черна коса и кожа с цвят на кафе. Елена беше един от най-новите членове на екипа на НАМПД, чийто опит на гмуркач във военноморските сили им беше от огромна полза. Докато Елена направляваше умело подводната машина, Гамей щеше да се грижи за комуникацията и да работи с механичните ръце и режещите им приспособления - ацетиленова горелка и банциг с диамантено острие, което с лекота можеше да се справи с петсантиметрова бронирана обшивка. Към другата ръка бе прикрепен хиравличен крик, подобен на онези, с които парамедиците отваряха смачкани коли.
Планът беше прост: отварят дупка в корпуса и пращат камера с дистанционно управление да търси следи от тела.
Гямей си сложи слушалки и прегледа задачите в списъка си. Елена направи същото.
- Пултът ми е зелен - рече Елена.
- И моят - После Гамей се обърна към микрофона: - „Скарабей 1“ е готов за действие. Пускайте ни във водата.
Хидравличният кран се включн и осемтонната подводница се издигна над палубата и увисна отстрани на „Кондор“. След това внимателно я спуснаха в морето.
Нещо изтрополя силно, а после двете жени усетиха как подводницата се стабилизира.
- „Скарабей 1”, освободени сте от крана. Прехвърляме ви към контролната зала.
С това комуникацията бе превключена и се чу гласът на Пол.
- Можете да се спускате.
След няколко секунди се разнесе престорено обиденият глас на Дюк.
- Пререждате ме, „Скарабей 1“. Трябваше да се гмурна пръв.
- Който блее, губи! - отвърна Гамей.
Елена се позасмя.
- Момичетата са номер едно - добави тя. - Пускаме комуникационния фар. Ще се видим на дъното.
Елена натисна няколко превключвателя. От баластните контейнери на подводницата заизлиза въздух и скоро ги обгърнаха зеленикавите океански води.
Елена включи двигателите. Невероятно плавно оранжевата машина започна дългото си спускане. Щяха да видят дъното след не по-малко от половин час.
Щом подминаха шейсетия метър, Гамей включи външните прожектори. На почти триста метра се видя и дъното.
- „Скарабей 1“ е на дъното - съобщи Гамей. Радиосигналът стигна до шамандура на повърхността по фиброоптичен кабел, не по-дебел от корда. Оттам антената на шамандурата го прерати към „Кондор“. - Продължаваме към развалините.
Скоро се показа и потъналата яхта. „Етернет“ седете на кила си, почти идеално изправена. Около носа се виждаше леко сплескване, вероятно от удара в дъното, но иначе изглеждаше в относително добро състояние.
- Виждаме я - докладва Гамей. - Предният край прилича на акордеон, но отгоре изглежда добре. Няма я радарната мачта, няма ги и антените. Но иначе е като на изложение.
Докато кръжаха край лявата страна на „Етернет , Гамей зърна светлини отдясно, които се спускаха сред черните води.
- Дюк, ти ли си това? Или е някое HЛO?