- Тук има гнездо - каза Дюк. - Закрепено е добре, правено е, за да държи нещо тежко. В далечния край виждам водоустойчива врата. Нещо е написано на нея. Ще се приближа, за да го разчета.
Докато чакаше наносите в главния салон да се утаят, Гамей смени образа с този от камерата на Дюк. Обективът гледаше встрани, докато Дюк използваше двигателите, за да разчисти тинята от вратата.
Когато той върна камерата напред и я насочи към вратата, Гамей различи една сива стоманена преграда. Мерна жълти ивици боя, нещо като предупредителен знак, а под тях две думи.
- „Спасителна камера“ - прочете Гамен на глас. - Корабът е бил променян след построяването.
- Чувала съм за такива помещения - намеси се Елена. - Точно както някои знаменитости си имат паник стаи, където да се крият от психопати или от апокалипсиса, някои големци си имат спасителни камери. Влизат, запечатват вратата и се изстрелват.
- Това обяснява гладките очертания на дупката - чу се гласът на Дюк. - Явно един от панелите е бил избит от пиротехнически винтове, натъпкани с експлозив.
Гамей кимна.
- Когато се освободи, камерата би могла да изплава или да се потопи до трийсет метра. Достатъчно, за да се спасят хората в нея от пирати и терористи или за да издържат и най-силната буря. В зависимост от това колко души са вътре, биха могли да имат припаси за до седмица и кислород за поне ден-два. Пращат сигнал за помощ със същата шамандура-предавател, която използваме и ние. Прибира ги или бреговата охрана, или частните им охранители.
Пол се намеси.
- Ако яхтата е разполагала с такава камера, защо Уестгейт и семейството му не са я използвали?
- Може би не са могли да стигнат - предположи Дюк. - Може би долните палуби са били наводнени.
- Някой е стигнал до нея обаче - отбеляза Гамей.
- Някой друг от екипажа, може би?
- Е, къде са тогава? - попита Елена.
Гамей почувства как косата ѝ настръхва.
- Може би наистина има нещо подозрително.
- Съжалявам, че ви развалям удоволствието – намеси се Пол, - но има не едно и две обяснения за липсващата камера, включително повреда или автоматично освобождаване. Например, когато яхтата се е повредила, докато е потъвала. Да не търсим сензационни обяснения, моля.
- Моят съпруг! - отбеляза Гамей. - Гласът на разума. Ще повторя думите ти следващия път, когато „Ред сокс” изпускат точка след точка в края на деветия ининг.
- Стига да не е срещу Янките.
Гамей се усмихна и превключи на образа от собствената си камера. Наносите се бяха уталожили. Камерата обиколи главния салон за последно, бавно, за да не пропуснат нищо.
Тъкмо Гамей щеше да въздъхне облекчено, когато зърна ръка зад няколко струпани мебели.
- По дяволите!
- Какво има? - попита Пол.
- Мисля, че намерих някого.
- Не виждам нищо на екрана - отвърна той.
- Чакай малко! Явно всичко, което не е било закрепено или завързано, се е плъзнало в единия край на яхтатa, когато е потъвала. Трябва да заобиколя една купчина боклуци.
Сърцето на Гамей биеше по-силно, отколкото ѝ се щеше да признае, докато направляваше камерата покрай мебелите и фокусираше обектива ѝ така, че образът да се проясни. Ясно се виждаше тяло, подпухнало и заклещено сред мебелите.
- Не ми се ще да го кажа - прошепна Елена, - но този мъж не се е удавил.
- Не е – съгласи се Гамей. – Не е имал време.
Въпреки подпухването от водата, в тялото ясно се виждаха три дупки от куршуми.
23
На триста метра над потъналата яхта, Пол се взираше в монитора.
Дупките от куршуми си личаха ясно.
Той приближи образа, принтира го и го изпрати по електронната поща на Дърк Пит.
После приближи микрофона до устата си.
- Продължавайте да търсите! Не пропускайте нищо! Това вече не е корабокрушение, а местопрестъпление.
Дюк потвърди веднага, че е приел нареждането. Обаждането от Гамей обаче не се чу ясно.
- Повтори, „Скарабей 1“ - каза Пол в микрофона.
Вместо отговор последва прашене и рязък писък, достатъчно силен, за да му писнат ушите.
Пол натисна бутона на микрофона.
- Гамей, чуваш ли ме?
Мълчание.
- Гамей? Елена?
Пол трескаво се провикна се през контролната зала.
- Оскар, имаш ли телеметрията им?
Оскар съшо се взираше в екрана пред себе си.
- Нищо - рече той. - Получавам сигнал от шамандурата, но не и от „Скарабей 1” .
Пол сграбчи отново микрофона.
- Дюк, чуваш ли ме?
- Съвсем ясно!