- Изгубихме телеметрията на Елена и Гамей. Може да е от кабела, но все пак би ли проверил?
- На път съм - отвърна Дюк.
Пол се опитваше да не се тревожи. Кабелът, свързваш шамандурата със скарабея, беше изключително тънък и често възникваха проблеми с връзката, но на Пол не му се искаше да губи контакт със съпругата си, докато тя се намира на триста метра под водата.
Той затропа нервно с пръсти по бюрото. Натисна бутона за обновяване на компютъра си, надявайки се данните oт подводницата на Гамей да се покажат. Нямаше нищо.
- Хайде, Дюк! - промърмори той под носа си. - Не се мотай!
Екранът трепна и Пол се взря в него с надежда образът да се покаже отново. Вместо това екранът замръзна и угасна.
- Какво по дяволите...
В същото време светлините в залата угаснаха, както и лампичките на компютрите и клавиатурите. Вентилационната система изхърка и спря.
Включиха се няколко от резервните лампи.
- Какво става? – озърна се Оскар.
Пол вдигна очи от монитора. Без вентилаторите въздухът застина. Натисна бутона на микрофона няколко пъти, но резултат нямаше.
- Явно някой е забравил да плати сметката за тока.
В малката контролна зала бързо стана задушио.
Пол отиде при интеркома, но и той не работеше. Открехна вратата. Коридорът също беше тъмен.
- Стой тук! - каза Пол на Оскар. - Ще проверя какво става.
Пол се измъкна през вратата и се запрокрадва по коридора. Всичко наоколо тъмнееше. Светеха само редките резервни лампи. Двигателите не работеха и явно корабът се носеше безконтролно.
Пол се качи по една стълба и излезе на мостика. Там завари само кормчията.
- Какво става?
- Корабът изгуби мощност.
- Виждам - рече Пол. - Някой знае ли защо?
- Капитанът отиде при боцмана, за да провери. Главното захранване спря, след това и резервното. Всички системи отказаха.
Пол тъкмо се обръщаше, за да отиде в инженерния отсек, когато усети слаба вибрация по корпуса. Двигателите и помощните системи отново работеха.
- Слава богу! - промърмори с облекчение Пол.
Отиде до ннтеркома на руля и го натисна. Още не работеше. Нито пък радиото. Натисна копчето за осветлението. Пак нищо.
Докато Пол се питаше защо, усети, че „Кондор“ се раздвижи. Корабът не просто се съживи, а и увеличаваше скоростта си. Пол застана до командния пулт. Дисплеят светеше, но когато кормчията натискаше иконите по екрана, нищо не се случваше.
- Не съм аз! - огледа се объркан кормчията. Той държеше стабилен малкия волан, които контролираше руля. Корабът продължаваше да увеличава скоростта си и да промоня посоката си. Движеше се право на юг. Набираха все повече и повече скорост. След миг корабът вече пореше спокойното море, все по-далеч от двете подводници и яхтата в дълбините.
Една предупредителна светлинка на пулта показваше, че оборотите на витлата са достигнали максимума си.
- Трябва да намалиш скоростта - обърна се Пол към кормчията.
- Опитвам се! - отвърна разтревожен мъжът. - Нищо не помага.
Оборотите вече бяха на три процента над червената зона за максимална мощност.
- Защо не работи ограничителят?
Към двамата се присъедини още един член от екипажа и застана при пулта за ръчен блокаж.
- Натисни големия бутон! - извика Пол. - Аварийна спирачка!
Кормчията удари с длан по жълто-червения бутон. Никакъв ефект.
Пол се сети, че аварийната спирачка е просто поредния бутон, който казва на компютъра да спре. Но ако цялата система е повредена, няма как и аварийната спирачка да работи.
Ако оборотите продължаваха да растат, можеше да се счупи валът или двигателите да не издържат.
- Продължавай да опитваш! – нареди Пол. – Аз ще сляза в котелното!
От „Скарабей 1” Гамей не спираше да вика „Кондор”.
- Дюк, как си с радиопредаването?
Никакъв отговор. Секунди по-кьсно обаче „Скарабей 2” се подаде изад далечния край на яхтата като изгряващо слънце. Машината бавно пое към тях. Движеше се едва-едва, насочил прожекторите си право надолу, вместо напред
- Явно радиото не работи - каза Гамей на Елена
- Ще му пратя свстлинен сигнал - отвърна Елена.
Елена изпрати бързо морзово съобщение: „Радио изключено“.
„Скарабей 2“ продължи по пътя си. Подмина надстройките на яхтата и започна да се спуска към тях. Светлините му най-после сс кръстосаха върху тях, но съобщение не последва.
- Мерси, че ни ослепи, Дюк - заслони очи Елена.
- Много бързо приближава - притесни се Гамей.
- Твърде бързо - съгласи се Елена. Включи на задна и се опита да се отдръпне, но подводницата на Дюк ги връхлетя. Ударът беше кос, ала достатъчно силен, за да ги отблъсне встрани. Гамей подскочи в седалката си.