- Какво му става? - извика Елена, докато се опитваше да си върне контрола върху машината.
Гамей се огледа. Доколкото виждаше, пробойни нямаше. Нито пукнатини. Скарабеите можеха да се спускат ло седемстотин метра и корпусите им бяха невероятно здрави, но Гамей предпочиташе да си играе на блъскащи се колички в лунапарка, а не под водата.
Тя хвърли поглед през прозрачния купол на кабината. „Скарабей 2“ завиваше и отново се насочваше към тях, този път с още по-висока скорост.
- Нещо не е наред - рече тя.
- Какво има?
- Не знам. Тръгвай!
Елена насочи подводницата напред и натисна контролната ръчка надолу и наляво. Жълтият силует на подводницата на Дюк ги подмина отгоре и зави наляво.
- Какво прави?! Да не се с побъркал? - не вярваше на очите си Елена.
- Нямам представа. Просто не спирай.
- Двигателите са на максимум. Но машинката на Дюк е по-нов модел, има по-добри двигатели и по-нови батерий. Не ми се ще да го кажа, но не сме ѝ в категорията.
Гамей виждаше това и без да ѝ казва Елена. Този път Дюк ги удари странично и се опита да ги притисне към корпуса на „Етернет“.
Елена забави движението на оранжевата подводница Дюк отново се изстреля покрай тях.
- А сега какво?
- Вдигни ни!
- Ще ни настигне, ако опитаме да изплаваме.
- Няма да изплаваме до горе. Само ще минем от другата страна на яхтата.
Елена завъртя ръчката нагоре. Подводницата се издигна покрай надстройките и мина над тях. Щом стигнаха до другия край, Елена скри подводницата зад кърмата.
- Угаси прожекторите - каза Гамей, докато настискаше няколко бутона от своята страна.
Елена изпълни и подводницата потъна в мрак. Гамей въздъхна.
- Сега стискай палци да не ни открие!
На „Кондор” Пол също имаше грижи. Той слезе на главната палуба и се затича към кърмата. Корабът пореше водата като огромен състезателен катер и почти подскачаше по повърхността на океана.
На половината път до котелното Пол почти се сблъска с капитана, който пък търчеше към мостика.
- Какво правят там горе, Посейдон да ги вземе? – извика мъжът.
- Не са те. Нещо не е наред със системата.
- Трябваше хубавичко да помисля, преди да приема да командвам компютъризиран кораб.
- Трябва да се върнем в котелното. Корабът надвишава скоростта. Двигателите ще изгърмят, ако не ги спрем.
Двамата отново сс затичаха към котелното. Шумът бе почти непоносим, а разговорите невъзможни.
Главният инженер и неговият помощник отчаяно се мъчеха да забавят двигателите. Капитанът даде знак да ги спрат напълно.
Инженерът поклати глава.
- Ами горивните помпи?! - извика Пол, колкото му глас държи.
Изгледаха го неразбиращо.
Той се приведе към инженера.
- Горивните помпи! Трябва да има механизъм за спиране, ако избухне пожар!
Инженерът кимна и ги поведе. Подобно на много модерни кораби, „Кондор“ не се захранваше от тежки дизелови двигатели, а от високотехнологичена система с газови турбини. На практика те бяха подобни на самолетни двигатели, свързани с мощна скоростна система, а оттам с валовете.
Когато напуснаха котелното, шумът намаля достатъчно, за да се чуват, ако викат.
- Има две турбини - започна да обяснява инженерът. - Следователно и две горивни помпи. Изкачете онази стълба и се пресегнете зад измервателните уреди. Червената ръчка ще изключи подаването на гориво. Аз ще се справя с дясната помпа, а вие поемете лявата.
Пол кимна и тръгна към стълбата. Корабът се тресеше и клатушкаше. Горещината от турбините беше като от топилня. С премрежени от пот очи, Пол се покачи и намери измервателните уреди. Индикаторът за оборотите показваше 139%! Много над чеpвената линия.
Без да се бавиу Пол хвана ръчката за спиране на горивото и я натисна здраво.
Турбината моментално започна ла намалява оборотите. Само че системата не можа да понесе рязкото спиране.
С мощен грохот и стържене на разкъсващ се метал нещо се взриви. Пол се хвърли на палубата и скри глава с ръце, докато из отсека хвърчаха шрапнели.
Летящите парчета разкъсаха няколко кабела и тръби, включително една за охлаждането. Цялото отделение се изпълни с пара.
Когато суматохата поутихна, Пол вдигна глава. Усещаше как скоростта на кораба намалява. Изправи се, плувнал в пот, и потърси с поглед капитана и инженера.
Капитанът беше паднал, а на крака му една дълбока на вид рана кървеше обилно.