Тя изпрати на Дюк морзово съобщение.
„Добре ли си?“
След няколко секуиди той отговори.
„Извинявам се, дами, не знам какво става “
Гамей осъзна това, което и Пол на повърхността. Бяха хакнати. Новата подводница на Дюк бе по-уязвима, за разлика от по-старият им скарабей с ръчните чу хидравлични системи.
„Като че ли са те хакнали“ - изпрати Гамей.
А Дюк отговори: „Вече нищо няма за хакване. Разбих всичко и скъсах жиците... Дали ще ми го удържат от заплатата, как мислиш?“
Гамей и Елена се ухилиха.
- Можем ли ла изплаваме? - попита Гамей.
- Нямаме мощност, но можем да изпуснем баласта – Дюк би трябвало да може да направи съшото.
Гамей кимна и и,прати съобщение.
Дюк се разходи из кабината и с фенерчето си провери няколко уреда, останали непотрошени в новия скарабей. Позабави се при задната стена.
- Какво проверява?
- Аварийната въздушна клапа - обясни Елена и посочи тяхната собствена.
„Боя се, че няма да дойда с вас. Повредили сте ми контейнера с въздух. Нямам достатъчно, за да успея да се издигна. Ще трябва да действате първи и да дойдете да ме приберете.”
„Колко въздух ти остава?” - попитаха те.
„За около пет часа, плюс този в кабината ми.”
- Би трябвало да му стигне – каза Елена.
Гамей се съгласи. Трябваше само да пуснат кабел до долу и можеха да върнат Дюк с крана на „Кондор“
- Добре, че Пол не е с него - каза Гамей. - Щяха да имат два пъти по-малко въздух.
- А ти щеше да си сто пъти по-разтревожена.
Вярно беше, макар Гамей да се тревожеше предостатъчно и за Дюк. Изпрати му съобщение:
„Издигаме се. Дано понесеш, че ще те спасят две момичета.“
„Ако отново видя слънцето, през остатъка от експедицията ще нося феминистка тениска.“
- Ще ми се да видя това - каза Елена и сложи длан на клапата. - Готови за изпускане на баласта!
„Късмет“, изпрати Гамей.
„И на вас!“, дойде отговорът.
Елена завъртя клапата. Подводницата бавно се заиздига.
Поспряха за миг и се чуха няколко странни продрънчавания, докато се освобождаваха от подводницата на Дюк. След това вече се издигаха свободно.
Дюк проблясна още няколко пъти с фенерчето си.
„Ако видите келнер, да ми донесе питие.“
Гамей се засмя и обърна поглед нагоре. Засега - чернота, като в безлунна, беззвездна нощ. Нямаше търпение да види сивозеленикавото сияние, което да ѝ подскаже, че наближават повърхността.
Измина минута. След това втора. Гамей усети замайваме.
- Сякаш съм в камера за сензорна депривация – каза тя.
- И аз това си мислех - отвърна Елена.
Гамей реши да гледа напред, а не нагоре - иначе получаваше световъртеж.
Погледна часовника си.
„Десет минути.”
- Още петнайсет.
Внезапно се удариха в нешо. Гамей удари главата си в седалката.
- Какво стана? Удари ли ни нещо?
Елена гледаше нагоре, сякаш очакваше да са се забили в някаква скална издатина или в корпуса на „Кондор”. Гамей обаче не мислеше така. Бе усетила удара през петите и кръста си, както когато с Пол преминаваха през пресечен терен с джипа.
Тя извади от джоба си фенерчето и го включи. Притисна го към прозореца и видя облаци от пясък, както и голо сивокафеникаво дъно.
- Върнахме се на дъното - каза Гамей.
На трийсетина метра от тях просветна фенерчето на Дюк.
„Толкова ли ви липсвах?“
Гамей откопча колана си и се надигна от седалката. Завъртя се и насочи фенерчето към задния край. От баластните контейнери се издигаха струи мехурчета. Все едно някой беше отворил цяла кутия алка зелцер.
- Не ми казвай - възкликна Елена, - вече знам. Дюк е пробил резервоарите ни с онзи трион.
Гамей кимна и седна обратно. Изключи фенерчето, слънце
- Дотук с пина коладата на Дюк. И с връщането ни на слънце.
- По-зле е. Две сме. И току-що се отървахме от всичкия си резервен въздух. По мои сметки имаме въздух за по-малко от два часа.
25
В една тъмна стаичка, много подобна на контролната зала на „Кондор“, Себастиан Бревар се взираше в двата плоски екрана пред себе си и се хилеше неудържимо, докато Калиста натискаше разни копчета по клавиатурата.
Тя вдигна глава.
- Боя се, че изгубихме и двете връзки, скъпи братко.
- Виждам. Не получаваме нищо, нито от подводницата, нито от „Кондор“.
Току-що бяха наблюдавали на живо - през собствените камери на НАМПД, как един вирус на Калиста разби на пух и прах операцията на НАМПД. Бяха хакнали един от простите ъпдейти на навигационната система и бяха пуснали вируси и на „Кондор“, и на скарабея. Програмите на Калиста бяха прехвърлили управлението към отдалечена локация - бърлогата на Брсвар.