С уменията на ловец Калиста бе използвала уреди пред себе си, за да превърне едната от подводниците в убиец, да открие другата и да я удари в корпуса на яхтата. Според последните образи от подводниците, двете се бяха се вкопчили в смъртоносна схватка. Послс връзката прекъсна.
- Е, получи каквото искаше - каза Калиста на брат си. - Откриха липсващата спасителна камера. Скоро ще знаят истината за потъването на „Етернет“.
- Крайно време беше - отвърна брат ѝ. - Започнах да си мисля, че никога няма да потърсят яхтата.
- Може би не биваше да променяме данните на сонарния скенер, за да показва, че яхтата е на парчета.
- Необходимо беше - отговори Бревар. - Помниш, че още в началото щом Остин се възстанови, веднага започна да души. Щеше да се гмурне преди месеци, ако не го бях подлъгал, че яхтата е на парчета и тогава целият график щеше да замине на кино.
Брат ѝ и неговите графици! Защо всичко трябваше да е толкова сложно.
- Няма ли сега да подгонят Уестгейт?
- Не веднага. Само ще го заподозрат и ще го следят отдалеч, зa да не ги усети.
- А после?
- После, когато му дайде времето, ще им подхвърлим още една улика.
Стьпка по стъпка, помисли си тя. Само че имаше проблем.
- Трябва да предположим, че вече са разбрали за намесата ни.
- Нядавам се да са разбрали - рече брат ѝ. – Трябва да осъзнаят колко са уязвими. Това ще поразмърда мозъците на големите клечки. Ще започне онази сложна реакция, която ще доведе до съмнения и объркване, до паника, която ще ги накара да изпитат нужда да сторят нещо. Каквото и да било. Така работят те - действие, противодействис. Няма просто да чакат.
- Посаждаш семе, така ли - погледна го Калиста.
Той кимна.
- И от това семе ще разцъфне планът ни.
Калиста отдалечи стола си от пулта, облегна се назад и вдигна крака на бюрото. Острите токчета на високите ѝ ботуши закачиха клавиатурата.
- Ще ми се да внимаваш повече - каза брат ѝ.
Както обикновено, сестра му не му обърна внимание.
- Сега какво следва? - попита тя.
- Акоста ще се опита да изтъргува хакерите с корееца - отвърна той. - Ти и Егън ще вземете няколко души и ще се свържете с него. Ако можете да се спазарите с Акоста, направете го. Ако ли не, оставете сделката да започне и едва тогава се намесете. Най-вероятно ще ви отведат право при Сиена Уестгейт. Върни я, за да довършим всичко.
26
Пол Тpayт стоеше на палубата и гледаше как хеликоптерът се отделя от кораба. На борда му беше раненият капитан. Това бе същият хеликоптер, с който Кърт и Джо бяха открили „Етернет“ преди три месеца.
Капитанът не искаше да го водят в болница, но лекарят на кораба потвърди, че била засегната една от големите артерии на крака му. Имал късмет, че не е умрял от кръвозагуба и трябвало спешно да го оперират.
Капитанът бе изгубил много кръв и бе твърде слаб, за да спори.
- Грижи се за кораба! – каза той на Пол, докато го товареха на летателната машина.
Когато хеликоптерът се скри на запад, инженерът се приближи до Пол.
- Явно вие командвате сега.
- Голям съм късметлия - отвърна Пол. - Какво е състоянието ни?
- Всички системи са офлайн. Носим се без мощност.
- Е, поне наникъде не сме тръгнали - измърмори Пол.
- А какво да правим с подводниците.
Пол погледна часовника си.
- Минаха четиресет и пет минути. Вътрешните правилници на НАМIIД гласят да прекратим всички подводни операции, ако изгубим връзка с подводниците и не я възстановим до половин час.
- Наредих на няколко души да се оглеждат - отвърна инженерът. - Но още не са открили никаква следа.
Пол кимна, леко разтревожен.
- Можете ли да включите системите на кораба?
Инженерът свали шапката си и се почеса по темето.
- Десният двигател оцеля след аварийното изключване. Можем да го рестартираме, но само ако пуснем двигателната система и главния компютър.
Пол поклати глава.
- Намерете друг начин. Без компютри!
- Как?
- Не знам - отвърна Пол. - Как Скоти успя да рестартира „Ентърпрайз“, когато не работеха дилитиевите кристали?
Инженерът изпухтя и пое към котелното, като мърмореше как „Кондор“ не е космически кораб. Пол обаче вярваше, че главният инженер ще измисли нещо. Сега трябваше да се погрижи за подводниците. Пол обърна глава към морето, вдигна бинокъла и огледа повърхността. Никакъв знак от подводниците.