- Това е, за да те научи на търпение.
- На теб не ти помогна много..
- Защо мислиш, че се отървавам от него?
Джо се засмя, a Ел Дин се ухили ослепително. После се обърна към Кърт и му подаде малка чантичка.
В нея имаше стар револвер, колт, за единична стрелба. Беше в отлично състояние, а барабанът му беше пригоден за куршуми 45-и калибър. Пол дулото бяха подредени шест от тях. Истинско оръжие на каубой-стрелец. Наричаха този пистолст „Оръжието, което спечели Запада”. Американската армия го бе използвала от 1873-а до 1892-ра година.
- Дърк ми каза, чс колекционираш пистолети за дуели - обясни Ел Дин. - Този не е точно от епохата на дуелите, но реших, че ще ти хареса. Един американец го подарил на прапрадядо ми, след като му помогнал да избяга от берберски пирати.
- Не мога да приема - дръпна се Кърг. - Би трябвало аз да ти подаря нещо.
- Трябва да приемеш - настоя Ел Дин, - или ще се обидя.
Кърт кимна и пое кутията с лек поклон.
- Оръжието е великолепно! Благодаря ти!
- Мир вам! - махна им Ел Дин.
- Ассаламуалейкум - отвърна Кърт.
С връзките на Ел Дин, Кърт и Джо лесно минаха през проверките и се качиха на самолета.
Двуетажната машина на „Кореън еър” беше просторна и удобна за предстоящият им деветчасов полет.
Когато стигнаха в Сеул, имаха чувството, че са попаднали в друг свят. Ослепителното слънце и жегата на Дубай бяха заменени от студен дъжд и мъгла. Мисията им също се бе променила, макар нито Кърт, нито Джо да разбраха как и защо. На летището вместо кола под наем, ги чакаха трима мъже с тъмни костюми и шлифери.
Показаха им значки на Държавния департамент на САЩ.
- Елате с нас! - каза ръководителят на групичката.
Кърт и Джо нямаха избор, тъй че си взеха багажа и се качиха в дипломатическия микробус, който им посочиха. Тръгнаха на север.
Когато светлините на Сеул се отдалечиха, Джо посочи очевидното.
- Ако отиваме в консулството, май минаваме по доста заобиколен път.
- Не отиваме там - отвърна Кърт. Знаеше кои са тези. познаваше стила им на обличане и израженията им. Работеха за компанията. - Отвличат ни.
Микробусьт продължи на север още петнайсетина минути, докато не наближиха Демилитаризираната зона. Щом в далечината се показаха телените мрежи и часовите микробусът свърна на изток и пое през пуста местност с редки дървета, редици сателити и кули, настръхнали от странни на вид антени. Сгради не се виждаха.
Пътят започна да се спуска надолу. От двете им страни се заиздигаха бетонни стени и скоро се озоваха в осветен с оранжеви лампи тунел, поне на шест метра под земята.
Някъде дълбоко под хълмовете на централна Корея подземният път рязко зави и свърши пред огромна стоманена врата. Тя се отвори и микробусът спря на просторен паркинг. Изведоха Джо и Кърт и ги отведоха в командния център.
В залата имаше двама души. И двамата изглеждаха изтерзани, но по различни начини. Първият беше корейски полковник в униформа, а вторият - американец, който напомни на Кърт на бизнесмен, висял до късно, за да довърши голям проект - ръкавите на бялата му риза бяха навити, а червената вратовръзка - разхлабена. Сакото му висеше на облегалката на стола до него.
- Вероятно се чудите защо сте тук, а не в „Риц-Карлтън” - започна направо американецът.
- Всъщност си запазихме стаи в „Хилтън“ - отвърна Кърт, – но на брошурата определено изглеждаше различно.
Мъжът се усмихна уморено.
- Казвам се Тим Хейл. Ръководя станцията на ЦРУ в Демилитаризираната зона. Това е полковник Ли Хюн-Мин, заместник ръководител по сигурността към Южнокорейската национална разузнавателна служба.
Четиримата сс здрависаха и седнаха.
- Знаем кого търсите - обясни Хейл. - И знаем защо. Искаме да помогнем.
- Защо? - попита Кърт. - Какво се е променило?
- Приятелите ви от НАМПД са се гмурнали при останките от „Етернет” - каза Хейл.
- И?
- Нито следа от Сиена Уестгейт и децата ѝ.
- Не съм изненадан - сви устни Кърт, - като се има предвид в какво състояние са били останките. Когато един кораб се разпадне при потъването...
- Това е най-интересната част - прекъсна го Хейл. - „Етернет” е на дъното цяла-целеничка.
Кърт го погледна изненадано. Със собствените си очи бе видял резултатите от сонарния скенер.
- Образът, който сте видял, е бил подменен - обясни Хейл. - Някой се е включил в базата данни на Южноафриканската брегова охрана и го е променил. Изпратили са ви нещо, което са мислели за истинско, но сте видял само каквото някой е искал да видите.
- Защо?
- За да не се гмурнете и да откриете това, което са открили приятелите ви - каза Хейл. После им разказа, че от яхтата са били извадени три тела - двама членове на екипажа и личният телохранител на Уестгейт. Спомена им и за трудностите на „Кондор” и подводниците.