Всичко това бяха догадки. Само че след това, което преживяха, Пол нямаше намерение да отхвърля каквото и да било предположение с лека ръка.
- Кога се връща хеликоптерът?
- Това е вторият проблем - отвърна морякът. - Пилотът съобщи, че е получил механична повреда малко след като излетял от Дърбан. Наложи се да се върне. Последно се опитваше да намери някаква резервна част. Но дори да е успял да я намери веднага, ще се върне най-рано утре сутрин.
- А влекачът е на четири часа път оттук, така ли?
- Поне четири.
Пол въздъхна. Сами в нощното море и вероятно под от непознат кораб - това никак не му харесваше.
- Свържете се с главния щаб по сателитния телефон - каза накрая той. - Докладвайте им, че изглежда си имаме компания.
- А ние какао ще правим? - попита Гамей.
Пол бе пpaгматик.
- Или ще се надяваме, че страховете ни са напразни и ще се радваме на вечерта, или ще се подготвим да отблъснем абордаж.
Гамей скръсти ръце и се нацупи.
- Е, явно ще се наложи да отложа плановете за вечеря на свещи и ще трябва да се разтърся по палубата за камъни и прашка.
1 Десалинизация – процес на премахване на солта от морска вода и превръщането ѝ в питейна. – Б. ред.
30
„Кондор“ продължаваше да се носи свободно в океана. Постепенно нощта обгърна кораба и заедно с тъмнината донесе и усещане за самота и изолация. Корабът бе притихнал в очакване на схватка. Но нападатели така и не се появиха, а Пол започна да се пита дали страховете му не са били преувеличени.
- Някаква промяна? - обърна се той към моряка пред радара.
- Не, сър! Които и да са, просто се носят заедно с нас.
Пол усещаше, че опасността е отминала, а и влекачът бе само на час от тях, тъй че реши, че спокойно могат да проучат тайнствения обект от радара.
- Имаме високоскоростна лодка, нали?
- Да, сър.
- Добре. Пригответе я. Ще я взема и ще разучим тайнствения ни спътник.
- Без мен никъде няма да ходиш! - чу се глас зал гърба му.
Гамей стоеше до вратата на мостика.
- Не бих си и помислил - отвърна той. - Всъщност, мисля да си организираме двойна среща. Ще вземем и Дюк и Елена с нас.
Скоро четиримата бяха на борда на най-бързата моторна лодка на „Кондор“ - елегантна машина, изработена от специалните военноморски части на Холандия. Десетметровият съд приличаше на полицейски катер с висок нос, открита палуба, централизиран контролен пулт и навигационна мачта. Лодката се понесе по вълните с четиресет възела.
Пол стоеше на носа с Гамей, Дюк управляваше, а Елена подготвяше оръжията, които бяха взели от кораба за всеки случай.
- Би трябвало да видим целта след няколко минути, стига да има светлини на борда - осведоми ги Дюк.
Пол кимна, взрян в мрака. Още нищо не се виждаше.
- Какъв е планът, когато пристигнем? - попита Гамей.
- План ли? - попита Пол.
- План! - повтори Гамей. - Нали знаеш? Онова нещо, което измисляш предварително, за да го зарежеш, когато всичко се обърка.
- А, да - чукна се по челото Пол. - Мисля да обградим целта и, ако се окаже агресивна, да убедим капитана им да се предаде.
Гамей въздъхна.
- Мда, отсега го зарязваме.
Пол се позасмя.
- Не мисля, че ще са агресивни. Мисля, че и те като час имат нужда от помощ.
- Защо тогава взехме оръжия? - попита Елена и вдигна пистолета си.
На палубата имаше и две пушки „АР-15“ за Пол и Гамей.
- За неизбежния момент, когато се окаже, че греша - отвърна Пол с непроницаемо лице.
Докато лодката им летеше по тъмната повърхност на морето, радиото изписка едва доловимо и се чу гласът на главния инженер.
- Тук е „Кондор“! Извън обхвати ни сте. Според курса и скоростта ви, би трябвало да подминавате трета база и да тичате към четвърта.
Съобщението бе кодирано в случай, че някой ги подслушва.
„Трета база“ значеше, че са почти до целта. Пол взе микрофона.
- Спирате ли ни, или ни казвате да продължим?
- Няма следа от аутфилдери, готови да върнат топката на четвърта. Продължавайте да тичате.
- Разбрано! рече Пол и остави радиото. - Всичко е чисто.
- Така си мислела и мишката, докато тичала към сиренето в капана - засмя се Гамей.
Пол се върна на носа на лодката и отново се загледа напред.
- Явно нямат светлини - огледа се Гамен, - иначе трябваше вече да ги виждаме.
- Права си - съгласи се Пол и погледна към нощното небе. Луната беше започнала да намалява, но все още хвърляше достатъчно светлина, а и небето бе чисто и без облаци. Дори корабът срещу тях да нямаше светлини, трябваше вече да го виждат.