- Добре де, добре - предаде се Кърт. Не искаше ла обижда Ирам и машината му. - Значи няма нужда да принтирам снимката и да я пращам по Фед Екс?
- Не - отвърна Ирам. - Просто използвай защитения канал на ЦРУ. Сканирал съм софтуера им, всичко е наред.
- Добре, пращам. Кажи ми, когато намериш нещо.
- Разбрано!
Йейгър затвори и Кърт не се съмняваше, че любопитният компютърен гений вече се измъква от завивките, за да започне работа. Кърт се почувства почти виновен, но му се струваше, че времето не е на тях на страна.
33
Лимузината остави Джо Дзавала пред небостъргача на Тан Ранг. Джо носеше втален бял костюм и сребърна вратовръзка, доставени директно от гардероба на Солано. С него беше и Кърт, с по-традиционен черен костюм, куфарче с инструментите на Солано и предавател, който с Джо се надяваха да прикачат към някой от хакерите. В последния момент бяха решил да боядисат сребристата коса на Кърт в черно и да я подстрижат късо, в случай, че Акоста е гледал някой уличаващ запис от камерите на яхтата си.
Излязоха от лимузината и охранителите на Тан Ранг ги поведоха към един от частните асансьори, който ги качи на единайсетия етаж. Там приемът беше в разгара си.
В огромната зала се бяха събрали стотици от най-влиятелните и могъщи хора в Южна Корея, някои се бяха разположили в градината, защото вътре нямаше място за тях. Индустриалци, политици и знаменитости стояха рамо до рамо с поети, художници и филантропи. Виждаха се и петима чуждестранни посланици и десетки търговски представители, включително групичка от САЩ.
За да даде официално начало на празненството, Тан Ранг сс появи на една платформа в далечния край на залата, облечен в традиционни корейски одежди гонгбок - виолетова копринена роба с висока яка, привързана със сив колан. В древните корейски династии тази дреха се носела от благородници и крале и била символ на власт и сила. На Кърт му се изясни за какъв се мисли Тан Ранг.
Макар още неколцина да носеха подобни дрехи, повечето мъже бяха облечени в костюми и фракове, а жените в лъскави вечерни рокли. Приемът приличаше на вавилонско стьлпотворение.
- Кога се срещаш с Акоста? - попита Кърт.
- Прати ми съобщение, че ще ме открие, когато му потрябвам. Дотогава да съм се наслаждавал на партито.
Кърт забеляза, че Джо говори английски с тежък акцент - беше в образ, още откакто излязоха от хотела. Часовете по актьорско майсторство явно му се отплащаха.
- Може би бихте искали да почакате в градината, сър? - предложи Кърт с тон на асистент.
- Да - отвърна Джо. - Мисля, че бих. Да се насладим на прохладната вечер.
Двамата се упътиха към пищната градина, която заемаше половината от единайсетия етаж. Градината бе осветена от хиляди малки светлинки, достатъчни да приглушат дори блясъка на града. Другата част от зданието сс издигаше на още четиресет и един етажа над тях.
В градината Джо бързо стана обект на внимание на три жени. Той им се усмихна широко, а зъбите му, бели като сакото, блеснаха на смуглото му лице. Те отвърнаха на усмивката му, а двете по-смели закрачиха към него.
- Сигурно е от костюма - прошепна Кърт.
- Много добре ми стои - отвърна Джо.
- Приличаш на господин Рорк от „Вълшебния остров“ - подразни го Кърт. - Сигурно се надяват да ги хвърлиш до острова.
- Ако съм Рорк, значи ти си Тату - прошепна Джо. - Кажи ми, ако мернеш самьолета1.
Щом жените се приближиха, Джо ги заговори, като се държеше като велможа на аудиенция - попита за имената им и ги помоли да му разкажат за себе си. Ако още не им бяха омекнали краката от чара на Джо, новината, че е международен експерт по изкуство с огромна хасиенда на испанския бряг, направо ги разтопи.
Когато една от тях довърши мартинито си, Джо я попита дали не иска още едно.
- С удоволствие - отвърна тя.
- Аз също - добави втората
Без да поглежда към Кърт, Джо му заповяда да отиде на бара.
- Две мартинита и един джин „Рики“ - нареди той. Джинът беше любимата иапнтка на Солано.
Джо очевидно сс наслаждаваше на ситуацията, а Кърт дори не можеше да го изгледа укоризнено. Трябваше по-късно да измисли как да му го върне.
- Да, господин Солано, разбира се. Желаете ли друго?
- Не - отвърна Джо с лека въздишка. - Имам си всичко необходимо тук.
Кърт подаде куфарчето на Джо и се насочи към центъра на градината, където кръгъл бар, осветен отвътре, блещукаше в неоновосиньо.