Един от многобройните бармани веднага се изправи пред Кърт. Докато мъжът изпълняваше поръчката, Кърт се огледа, търсейки Акоста. Досега не го бе видял, но като се има предвид огромният брой гости, не беше изненадващо.
Сините мартинита, приготвени с водка, кюрасао и няколко капки битер, почти веднага се появиха на бара в елегантни чаши. Джинът на Джо беше друга работа: барманът трябваше да намери пресен лайм.
Докато мъжът се суетеше, погледът на Кърт се спря върху една двойка точно срещу него. Не позна мъжа, но жената позна веднага. Явно тайнствената дама от яхтата на Акоста имаше покана за приема на Тан Ранг.
Този път косата ѝ бе с цвят на мед и съвършено права. Сияеше като нова монета под лампите и бе сресана асиметрично, така че да очертава лицето ѝ изкусително, ала и да скрива чертите ѝ.
Въпреки това Кърт не се съмняваше кого вижда. Бе гледал снимката ѝ с русата перука часове наред, след като я изпрати на Ирам. Бе запечатал лицето ѝ в ума си - ъгъла на скулите, тесния нос, извитите вежди, малкия белег в края на една от тях. Всичко това се виждаше ясно.
Забеляза, че долната ѝ устна е леко подута, като ужилена. Като се има предвид, че едва преди четири дни бе охлузена и кървеше, това не го изненада. Не го изненада и фактът, че е тук. И двамата търсеха едно и също.
- Питиетата ви, сър!
Барманът се беше върнал.
- Благодаря - рече Кърт. Барът беше безплатен, но Кърт уважаваше бакшишите. Подаде на мъжа банкнота от петдесет хиляди вона, еквивалент на около четиресет долара.
Барманът се усмихна искрено.
- Благодаря ви, сър!
- Няма защо - отвърна Кърт и вдигна подноса с напитките. - Работягите трябва да се подкрепяме.
С походка на сервитьор Кърт отнесе подноса при Джо, където двете жени почти бяха увиснали на врата на приятеля му. Щом Кърт поднесе питиетата, Джо му върна куфарчето.
И преди Кърт да успее да разясни поредното усложнение на ситуацията на Джо, Акоста се появи. Още щом го видяха, момичетата се отдалечиха като уплашени гълъбици.
Джо и Акоста се поздравиха леко непохватно.
- Испанският ми не е много добър - успя да смотолеви Акоста.
- Нито моят френски - отвърна Джо. - Може би английски ще е по-добре.
- Не по-добре - измърмори Акоста. - Но по-прост.
Засмя се на собствената си шега и двамата продължиха на английски.
- Готов ли сте? - попита Акоста.
- Когато и вие - отвърна Джо.
Акоста и охранителите му поведоха Джо и Кърт към друг асансьор, пазен от хора на Тан Ранг. Когато стигнаха до вратата му, един от тях посочи Кърт и поклати отрицателно глава.
- Това е асистентът ми - обясни Джо.
- Трябва ли ви? - попита Акоста.
- Разбира се, че не. Само ми носи инструментите.
Джо щракна с пръсти и направи жест към Кърт, да му даде куфарчето. Кърт се подчини.
- Позабавлявай се - обърна се към него Джо. - Ще ти дам знак, когато се върна.
Асансьорът се отвори, Акоста и Джо влязоха и подеха разговор за една от колекциите на Дега. Кърт се надяваше ускореният курс по история на изкуството да свърши работа на Джо.
Остин изчака вратата на асансьора да се затвори и реши да се върне на бара. Трябваше да остане незабележим, за да не го разпознаят гардовете на Акоста, нито пък тайнствената жена от яхтата. Реши, че най-добрият ход е да я наглежда отдалеч.
Проследяването беше лесно - медната ѝ коса изпъкваше сред тълпата. По-трудно беше да избягва погледа ѝ, който не спираше да шари наоколо. Кърт се надяваше техниката му за наблюдение да е по-добра от тази на Джо.
1 Става дума за героите господин Рорк и френското му джудже помощник Тату от американския сериал “Вълшебния остров” от 70-те години на XX в. - Бел. пр.
34
По пътя към най-горния етаж Джо продължаваше с лекота разговора с Акоста, като не спираше да споделя факти и анекдоти от „кариерата“ си. Докато стигнат, сякаш бе успял да впечатли Акоста.
Асансьорът се отвори към голямо фоайе. Срещна ги еднорък бял мъж.
- Ковач - представи го Акоста. - А това е Артуро Солано.
Джо кимна, а Ковач му хвърли бърз поглед.
- Тан Ранг чака.
- Чудесно!
Тримата прекосиха фоайето до личния кабинет на Тан Ранг.
Той ги чакаше, облечен във виолетовата си роба, и се взираше в светлините на Сеул през огромните прозорци.
- Пристигнахме - каза Акоста. - Време е за размяната.
- Стига специалистите ти да преминат последния изпит - обърна се Танг Ранг.