35
Докато Джо се правеше на експерт, Кърт следеше тайнствената жена от яхтата. Забеляза, че тя се движи от бара към градината и обратно. Всеки път обхождаше различна част от градината и после докладваше на мъжа, който не помръдваше от бара.
- Търси нещо - промърмори на себе си Кърт.
Приближи внимателно до двойката и успя да дочуе част от разговора им. Мъжът я наричаше „Калиста”. Кърт вече имаше име, макар и вероятно да беше фалшиво.
Тя поклати глава след последния му въпроса и рече:
- Акоста и Тан Ранг никакви не се виждат. Сигурно правят размяната. Време е да застанем на позиция.
Мъжът кимна.
- Добре - каза той. - Да побързаме.
Kърт се обърна с гръб към тях и мина между двама корейски бишссмсни, които оживено спореха за нещо. Закима, сякаш бе съгласен с нещо от казаното, а те го изгледаха объркани н продължиха разговора си.
Калисти и мъжът подминаха Кърт и тръгнаха в различни посоки. Кърт последва жената през закритата част на залата и после по малък коридор. Тя влезе през единствената врата в коридора и я затвори зад себе си. Беше дамската тоалетна.
Остин се огледа къде да застане, за да наблюдава вратата. Коридора свършваше малко след вратата на тоалетната. Вместо да се приближи към нея, той се отдръпна и застана така, че да може да наблюдава коридора в матираното стенно огледало.
Скоро вратата се отвори.
Кърт не откъсна поглед от отражението на жената, докато тя се връщаше в градината. Подмина го, без да го погледне. Само че Кърт забеляза нещо различно у нея. Походката ѝ беше друга, пo-елегантна и не толкова eнергична. А и роклята ѝ сякаш ѝ бе отесняла леко.
Кърт не виждаше лицето, но нямаше и нужда - жената беше друга.
На петдесет и втория стаж Джо се взираше в картината и се чудеше какво да прави. Ако я обяви за фалшификат, щеше да настане ад. Ако пък каже, че е истинска, а това е тест, организиран от Акоста или от Тан Ранг, прикритието му заминаваше по дяволите.
- Е? - попита Тан Ранг. - Какво е мнението ви?
Джо поглади фалшивата си козя брадичка.
- Ще кажа... Ще кажа... Обърна се към Акоста и рече: ще кажа, че ми иде да се просълзя, че се срещам отново с този стар приятел. Никога не съм предполагал, че ще го видя отново.
Тан Ранг се отпусна. Акоста въздъхна.
Джо също.
- Да - рече той. - Мога да ви увери, че това е творба на майстора. Погледнете мазките и дълбочината на цветовете. И двамата сте късметлии.
- Добре тогава - каза Акоста и махна към едноръкия. - Плати му.
Онзи извади куфарче, което приличаше досущ на това на Солано.
- Втората част от заплащането ви. Сто хилиди евро.
Джо отвори куфарчето, прегледа парите и го затвори.
Докато правеше това обаче едноръкия отнесе собственото му куфарче, заедно с проследяващото устройство и него.
- Химикалката ми. В куфарчето е.
Акоста се засмя и тупна Джо по гърба.
- Можете да си купите цял завод за химикалки с това, което ви платих.
Джо се засмя в опит да скрие разочарованието си. Едноръкият се отправи към заседателната зала, а Джо реши да не предприема нищо, за да не привлича вниманието към себе си.
- Е, радвайте се на остатъка от вечерта - каза Акоста. - Може би жените, с които си говорихте, още са там, където ги оставихте.
- Да се надяваме - отвърна Джо.
Тан Ранг посочи към асансьора и Джо се упъти натам. Звънчето дрънна и вратата се отвори. В този момент Джо чу част от разговора на Тан Ранг и Акоста.
- Хората ти са преминали теста. Работата ни приключи. Подготви ги за преместване.
Джо не можеше да се задържи повече. Влезе в асансьора и изчака вратите да се затворят.
Щом асансьорът започна да се спуска, Джо активира микропредавателя от ЦРУ, малко водоустойчиво приспособление, прикрепено към един от кътниците му. Говореше едва-едва, без да движи устни.
- Слушаш ли, друже?
След миг Кърг отвърна:
- Тук съм!
Малкият говорител резонираше в челюстта му и гласът на Кърт се чуваше буквално в главата му.
- Слизам - прошепна Джо.
- Мисията изпълнена ли е?
- Не точно. По-добре да напускаме сцената.
- Защо бързаме?
- Ами, първо, картината е фалшива и съм сигурен, че Тан Ранг го знае. Ако Акоста също разбере или, ако Тан Ранг заподозре, че аз съм разбрал, но съм си премълчал... Е, да кажем, че не бих искал да съм на мястото на Солано в момента.
- Само че си.
- Именно! Освен това взеха куфарчето с предавателя и ми дадоха същото, но пълно с пари. Без предавателя обаче не можем да довършим мисията.