- Не е точно така - каза Кърт. - Имаме вече план Б.
- План Б ли?
- Единственият човек на света, който иска да намери Сиена, колкото и ние. И ако съм прав, тъкмо започна да действа по въпроса.
- Тайнствената жена.
- Днес беше червенокоса, наричаха я Калиста.
Асансьорът най-после стигна до единайсетия етаж.
Джо бързо излезе.
- Да побързаме тогава. Къде си?
- Готвя се да се вмъкна в дамската тоалетна.
- Знаех, че си отчаян, но малко прекаляваш, не мислиш ли?
- Тя влезе преди малко - прошепна Кърт. - Почти веднага след това излезе друга жена с нейните дрехи. Предполагам, за да заблудят камерите на Тан Ранг. Самата тя още не се е появила.
- Мислиш, че се е измъкнала през някой прозорец?
- Или задва врата. Ще вляза да разбера.
- Смислен план. Идвам!
Докато Джо стигне до тоалетната, Кърт вече бе сложил количка за чистене пред вратата, за да покаже, че е затворена, и беше влязъл. Джо го откри да опипва и да почуква по стените за тайнн панела. Нямаше нито прозорци, нито задни врати.
- Ами вентилационната шахта? - попита Джо, като огледа филигранната решетка над главата са.
- Хората няма как да се покатерят във вентилационна шахта - отговори Кърт от една от кабинките. - Най-вече защото по шахтите нагоре може да се издигне само въздух, и хората са по-тежки от въздух.
- Да, особено след онези ордьоври.
- Погледни това - рече Кърт и посоча към пода на кубинката.
По полираните гранитни плочи се виждаше фин слой бял прашец.
- Прилича на мазилка - взря се Джо.
- И аз това си помислих - отвърна Кърт и откри процепът, замазан набързо с бързосъхнещ гипс.
С малко усилие Кърт успя да провре пръста си в процепа и да издърпа панела. Беше квадрат метър на метър - достатъчно голям, за да мине човек през отвора.
- Или имат огромни мишки, или е минала оттук.
- А докъде води? - попита Джо.
Кърт надникна вътре.
- Гледах тези коридори на чертежите на сгрддата. Място за поддръжка между стените. Много тръби и електрически мрежи. Отдясно е тъмно, но вляво важдам светлина, може би на трийсет метра оттук. Прилича на процеп под врата.
- Можем ли да минем? - попита Джо.
- Има само един начин да разберем - отвърна Кърт и влезе.
Джо заключи вратичката на кабинката и последва Кьрт. Постара се да върне панела на мястото му и, като се обърна, халоса главата си в една тръба. Ударът отекна в мрака.
- По-тихо! прошепна Кърт.
- Нищо не виждам!
- Почакай!
Синкава светлина от телефона на Кърт изпълни пространството край тях. Стигаше, за да виждат малко пред себе си и Кърт продължи нататък, следван от Джо.
Стигнаха до четвъртита метална врата с малка дръжка и Кърт се приведе и я открехна.
- Какво виждаш? - попита Джо.
- Коридор и противопожарен изход.
Кърт провря широките си рамене през тясната вратичка и излезе.
Когато и Джо се измъкна, Кърт го огледа критично.
- На нищо не приличаш!
Джо се погледна. Безупречното му бяло сако беше покрито с черни петна от масло и сивкав прахоляк. Свали го, както и вратовръзката, и ги хвърли в тъмния коридор, преди да затвори вратата.
- И бездруго ми беше писнал вече тоя клоунскн костюм. А сега накъде?
- Добър въпрос - отвърна Кърт. - Тук не би имала какво да прави. Ако иска да пресече пътя на хакерите, трябва да ги и изпревари при превозното средство, което са решили да използват.
- На покрива има площадка за хеликоптери - каза Джо.
- А в мазето - гараж - добави Кърт.
- Ако е щяла да вземе асансьора нагоре, не би дошла оттук.
- Значи е по стълбите надолу.
Без да се бави, Кърт прекоси коридора към аварийната стълба и открехна вратата. Подобно на повечето аварийни стълби, и тази беше метална и се спускаше на зиг-заг. Оше щом отвори вратата, Кърт чу бързи стъпки надолу по стълбището.
Застана до перилата и видя някъде долу женска длан, която се плъзгаше по металния парапет. Явно собственичката ѝ бе устремена към мазето. Ала не беше сама - дланите бяха две.
Кърт отстъпи назад и вдигна два пръста. Джо кимна. Кърт посочи краката си.
- Махаме обувките! - прошепна той.
Джо се събу.
- Ако караме така, докато ги настигнем, ще съм гол.
- Това ще я уплаши хубаво - отвърна Кърт. - Да не говорим за всички останали.
Оставиха обувките и заслизаха по чорапи, пристъпвайки леко, но бързо. Придържаха се по-далеч от страничните перила, за да не ги забележат мъжа или жената.