Подминаваха шестия стаж, когато жената и приятелят ѝ стигнаха до подземието. Отвори се врата и се чуха изстрели през заглушител - три изстрела и две глухи тупвания.
- Убиха някого - прошепна Джо.
Кърт спря и погледна надолу. Мъжът и жената влачеха телата на двама охранители. Калиста и мъжът взеха няколко неща от телата, покриха ги набързо с мушама и излязоха.
- Какво са намислили? - зачуди се Джо.
Кърт нямаше представа. Когато вратата се затръшна, той отново пое надолу, колкото може по-бързо. Стигна до подземието и се притисна към вратата, поглеждайки през кръглото замрежено прозорче. Жената се виждаше ясно. Косата ѝ бе къса и черна и беше облечена в униформата на един от охранителите на Тан Ранг.
- Влиза в кабината на някакъв товарен камион.
- Ами приятелят ѝ?
Кърт се огледа. Мъжът не се виждаше, но някъде се затръшна врата на камион, а стъклото пред Кърт завибрира. Значи онзи се бе качил другаде. Засега не правеха нищо.
- Огледай тези на земята, ако обичаш - помоли Кърт и хвърли поглед към Джо,
Докато Кърт наблюдаваше неподвижните камиони, Джо се върна при стълбището и огледа мъртвите,
- Кобурите и коланите с пълнители са празни. Халките на радиостанциите също. Предполагам, че това са били пазачите на камионите, не шофьорите.
- Да, има логика - съгласи се Кърт. - Някой трябва да пази превозното средство при подобни операции. Двамата ни приятели явно са заели мястото на тези. Всеки е в различен камион.
- Пазят товара и чакат да пристигнат шофьорите - предположи Джо.
- И аз така мисля.
- И сега какво?
- Време е да се качим без билет - каза Кърт. Ще натоварят хакерите и да се надяваме, че ще ни отведат право при Сиена.
- Ами ако я държат в двореца на Ким Чен Ун? - попити Джо.
- Тогава ше се разходим из Северна Корея - каза Кърт.
- Не ми харесан там - намръщи се Джо. - Нe предлагат мексиканска храна. Всъщност нямат много храна като цяло.
И на Кърт ме му се нравеше да се озоват в тази затворена държава, но не мислеше, че ще ходят дотам.
- От това, което знам от полковник Ли, границата е затворена. Дори да не беше, няма как този двамата да прекосят Демилитаризираната зона с огромни камиони, маркирани с логото на „Дасшан“.
- Да, имаш право - каза Джо. - Но все пак ми се ще да извикаме кавалерията.
- Ако ги спрем сега, никога няма да намерим Сиена - погледна го Кърт. - Не съм дошъл дотук, за да си сваля ръката преди последното раздаване. Но ако искаш да останеш, ще те разбера.
Джо поклати глава и с изсумтяванс отлепи козята брадичка и така приключи преобразяването от Солано в Дзавала.
- И да се върна на „забавата“ горе? Не мисля. Ако не отиваме в така наречената Корейска народнодемократична република, къде отиваме тогава?
- Полковник Ли каза, че кибератаките не могат да се проследят до локации в Северна Корея, макар да са сигурни, че тя стои зад тях. Каза, че този Отдел 121 има хора из целия свят: в Китай, Япония, дори тук, в Сеул. Ако това наистина е така, може изобщо да не излезем от града.
Джо се ухили.
- Радвам се, че мислиш така - каза той. - Сигурен съм, че както винаги грешиш, но по-добре да останем оптимисти, докато не угасне и последната надежда.
Кърт върна поглед към мъртъвците - до телата им вече се оформяха локвички кръв.
- Тази мушама няма да ги скрие задълго - каза той, - което значи, че приятелчетата ни знаят, че не могат да се преструват кой знае колко време. Каквото и да мислят да правят, ще е скоро.
- Добре, да вървим - каза Джо. - Но ако се окажем в складовете в Инчхън или рекат да ни товарят на някой боинг-747, определено звъня на кавалерията, да знаеш.
- Дадено!
Джо покри отново телата, a Кърт отвори леко вратата и влезе в гаража Прокроднаха се между камионите като улични котки, като гледаха да стоят по-далеч от обсега на огледалата. Щом стигнаха до първата каросерия, Кърт отвори вратата и махна на Джо да влиза, след което и сам се вмъкна.
Джо освети вътрешността с телефона си и разгледа товара.
- Компютри и високотехнологични сървъри, доколкото виждам. В информационния център на Ирам съм виждал подобни работи.
- Значи сме там, където трябва - зарадва се Кърт. - Това сигурно е предназначено за киберотряда на севернокорейците.
Свиха се зад купчина оборудване, седнаха и се облегнаха на стената на каросерията. Дори някой да отвореше вратата, нямаше да може да ги забележи.
Не след дълго отвън се чуха гласове - говореха на корейски, но прозвучаха и заповеди на развален английски. Каросерията потрепери, двигателят ревна и камионът се раздвижи. Бавно сс затътриха през гаража, изкачиха някаква рампа и постепенно скоростта се увеличи.