Себастиян естествено знаеше за бягството от Южна Африка преди сто години. Много пъти бе слушал как жестокостта е спасила семейството му, как екипажът на отвлечения кораб дръзко се опитал да си го върне и как били спрени, защото прадядо му бил готов да убива взетите заложници.
След бунта на борда пътниците и по-голямата част от екипажа били натоварени в спасителни лодки и оставени в океана. Задържали само две лодки и двайсетима души екипаж, за да се грижат за кораба - далеч по-удобна за управление бройка.
По прищявка на съдбата, на следващия ден се надигнала ужасна буря, толкова силна, че самият „Уарата“ замалко да потъне - както вестниците решили, че се е случило. Изглеждало невъзможно някоя от лодките да е оцеляла и както се оказало, нито една не стигнала до брега.
“Уарата“ бил изтласкан на север, където благодарение на бурните вълни стигнал по-далеч в устието на една тясна река, отколкото някой можел да очаква. Там спрял на сушата при един от завоите на реката, невидим от брега, насред незаселена част от страната. Там били убити и последните членове на екипажа.
През годините корабът затъвал в наносите все по-дълбоко и по-дълбоко и скоро бил напълно затрупан и скрит.
Бащата на Себастиан му бе показал хълма, под който се намираше корабът, а години по-късно бе зърнал и самия кораб, след като една жена, негова пленничка, без да иска бе открила съда и с двете си деца бе опитала да избяга с една от прогнилите спасителни лодки.
За изненада на всички лодката не беше потънала, но жената и децата бяха умрели, изложени на жестокостите на морето.
По онова време на Себастиан това му се струваше поетична справедливост. В някакъв смисъл, това бяха последните жертви на обречения кораб. Но суеверната част от съзнанието му се питаше дали „Уарата“ не е започнал да си отмъщава за многото смърт, причинена от семейство Бревар.
- Как е възможно това? - прошепна Себастиан на себе си.
Можеше да си го обясни само по един начин - проливните дъждове през последния месец бяха изровили кораба и го бяха повлекли в реката, а оттам течението го е понесло към морето и на юг, право на пътя на екипа от НАМПД. Как обаче не е потънал? Как не се е разпаднал и не го е погълнало морското забвение, както всички смятаха, че се е случило?
По каквато и да било причина, явно вселената си играеше с него и му бе дала ужасна карта, точно преди Себастиан да изиграе коза в ръката си. Не знаеше какви доказателства за деянията на прадядо му биха могли да се намерят на „Уарата“, но уликите там като нищо можеха да разкрият измамата на семейството и дори да доведат света пред прага му, преди да е готов да го посрещне.
Себастиян повика Лорен и зачака. Трябваше да говори внимателно. Никой друг освен него не знаеше тайната на изгубения кораб. Дори роднините му не бяха посветени.
- Какво ти трябва, братко? - попита Лорен, като се показа на верандата.
- Събери пилотите си и приготви хеликоптерите - каза той. - Време е отново да притесним приятелите си от НАМПД, че нещо започват да се отпускат твърде много.
- Искаш да ги нападнем по въздух ли? - учуди се Лорен. - Мислех, че двамата с Калиста сте саботирали компютрите им.
- Точно така. Но вместо да ближат рани в някое пристанище, са останали на поста си и дори са намерили един изоставен кораб. По-изобретателни и настойчиви са, отколкото мога да им позволя да бъдат. Трябва да ги пораздрусаме малко. Струва ми се, че спасяваното на изоста- вения кораб ги прави уязвими.
- Имаме няколко торпеда в оръжейната - каза Лорен. - Акоста мислеше да ги продаде на сомалийците, преди да ни предаде.
- Отлично! Въоръжете хеликоптерите с торпедата и потопете изоставения кораб. А междувременно изтормозете и корабите в малката флотилия на НАМПД.
- Искаш да нападнем развалината? - удиви се Лорен.
Себастиан се втренчи в брат си. Разбираше защо заповедта му звучи странно.
- Не ме подпитвай - изръмжа той, - просто изпълнявай! И ми вярвай, имам причини да искам това.
Лорен вдигна ръце.
- Съжалявам, просто исках да съм сигурен, че съм разбрал правилно.
- Кога можете да потеглите? - попита Себастиан.
- След няколко часа.
- Отлично!
Щом Лорен си тръгна, Бревар опита да продължи ск закуската, но вече нямаше апетит. Не биваше да го разкрият, преди да е направил хода си.