37
Кърт и Джо се возеха в каросерията на огромния камион, който се носеше по магистрала № 3. Чрез чудесата на модерните технологии Кърт все още можеше да следи маршрута им.
- Още ли караме към Демилитаризираната зона? - попита Джо.
- Право натам като гълъб вестоносец.
На седемдесет километра от Сеул и на не повече от два от началото на зоната, камионът намали скоростта. Започнаха да завиват. Явно се бяха отклонили от магистралата. В същото време сигналът на телефона на Кърт се изгуби. Където и да бяха, вече не се намираха в обхвата на клетъчните кули.
Кърт прибра телефона и хвърли поглед към Джо.
- Можеш да забравиш за кавалерията, изгубихме сигнала.
- Страхотно! - измърмори Джо.
Кърт пропълзя към отсрещната стена на каросерията където през дупчица в метала се виждаше светлина. Той се намести и погледна.
- Някакви знаци в смисъл на „Добре дошли в Северна Корея“? - попита Джо.
- Още не - каза Кърт. - Само ярки светлини и някаква гадна миризма.
Джо също я подушваше.
- Като...
- Боклуци! - отвърна Кърт. - Влизаме в огромно бунище. Виждам прожектори, боклукчийски камиони и булдозери, които мачкат отпадъците. Сякаш половината боклуци на Сеул идват тук.
- Една от компаниите на Тан Ранг - рече Джо, като си спомни информацията за магната.
Кърт кимна.
- Знаеш какво казват. В калта има злато.
- Злато ли?
- Пари, много пари.
- А, ясно. Да се надяваме в калта да има и компютърни експерти.
- По-добре тук, отколкото оттатък границата - добави Кьрт.
Камионът продължи да боботи, ала постепенно започна да забавя скоростта и накрая спря със съскане. Ярките прожектори на бунишето внезапно угаснаха.
- Влязохме в някакво депо. Може би е товарен хангар
Кърт се изправи и застана в готовност за действие, щом камионът спря. Прикри се зад една купчина компютърни чаркове, така че да не се вижда от вратата. Джо стори същото.
Зачакаха в тъмното, като слушаха разговорите на корейците отвън, докато накрая някакво тежко механично проскърцване не ги изненада. Почти незабавно камионът се раздвижи. Не напред или назад, а надолу.
- Защо имам чувството, че ми потъват гемиите? - прошепна Джо.
-Точно това се случва - отвърна Кърт.
Спускането отначало сякаш бе бързо, а после по-бавно, но Кърт знаеше, че това е илюзия, подобно на усещането в самолет, че не се движиш, докато всъщност се носиш с хиляда километра в час. Все още се спускаха, но с постоянна скорост. Просто телата им бяха привикнали към равномерното движение.
Кърт погледна към часовника си. Когато забавиха и спряха, той каза:
- Деветдесет секунди. Колко бързо мислиш, че се движихме?
- Не особено - рече Джо, - може би половин-един метър в секунда.
Кърт пресметна набързо.
- Значи сме на около седемдесет метра под повърхността.
След гладкото возене, нещо ги раздруса - някакъв кран сграбчи контейнера и го вдигна от камиона.
Кърт гледаше през дупчицата и описваше случващото на Джо.
- Кранът ни мести към някаква платформа.
Завъртяха се бавно.
- Сега виждам другия камион - каза Кърт. - И Калиста. Върви към контролния пункт.
Той почука на вратата и зачака да отворят.
- Не отваряйте... - прошепна Кърт.
Никой обаче не чу мисловното му предупреждение. Отвори един охранител, на когото Калиста връчи някакъв документ и докато той го разглеждаше, тя извади пистолета си и спокойно го застреля. Изстрелите бяха точни, бързи и последователни, без следа от припряност. Жената бе студена и ефикасна.
В почти същия миг приятелят на Калиста сграбчи шофьора и счупи врата му с отвратителен пукот. Покрай крана изтичаха двама мъже, за да се намесят, но бяха разстреляни веднага. Помещението утихна.
- Ами другият шофьор? - прошепна Джо.
- Вероятно е мъртъв - предположи Кърт. Калиста навярно бе свършила работата, преди да излезе от камиона.
- Това твое момиче е ледена принцеса - рече Джо.
- Не е мое момиче.
- Насам ли идват?
- Не. Влизат в контролния пункт.
Калиста, която нямаше представа, че я наблюдават, влезе и незабавно се зае с един от компютрите. Трябваха и само трийсет секунди, за да проникне в системата.
Егън, третият ѝ брат, влезе при нея.
- Товарителната платформа е сигурна - каза той. - Някой знае ли, че сме тук?
- Погрижих се да не вдигнат тревога - каза Калиста. Мина през защитните протоколи и провери за обезпокоителни знаци. - Всичко е наред, никой не ни е забелязал. Изведи хакерите от втория камион. Ще ги изпроводим.