- Колко души са от другата страна? - попита Егън.
- Милион севернокорейски войници - рече тя с усмивка.
- Знаеш какво имам предвид.
- Според списъка с работниците от компютъра са сто и двайсет. Повечето са на повърхността и в най-горната товарителна зона. До по-дълбоките нива достъп имат само четиресет души, две смени от по двайсет. Тъй че само с толкова ще трябва да се разправяме.
- Но сме само двама - отбеляза той.
- Така е по-интересно, не мислиш ли?
Егън се втренчи безмълвно в нея.
- Спокойно - рече тя и отвори пакет с три метални кутии, по които имаше странни означения. - Това ще изравни шансовете.
- Нервнопаралитичен газ?
- Не, не е толкова опасно - обясни тя. - Това е бързо действащ паралитичен агент. Сковава централната нервна система за десетина минути. Няма да са в безсъзнание, нито ще са мъртви, но ще са доста по-лесни мишени Ще нахълтаме в главната контролна зала изненадващо и ще пуснем газа през цялата станция. Останалото е лесна работа.
- Имаме ли противогази?
Калиста извади два - приличаха по-скоро на по-големи хирургически маски и покриваха само носа и устата.
- Няма да ни трябват задълго. Газът се неутрализира след шейсет секунди.
- Но първо трябва да минем през тунела.
В този момент на екрана се появи съобщение на корейски. Калиста го сканира с едно устройство, което преведе думите.
- Поканата ни - рече тя. - Очакват да им предадем хакерите. Изведи ги от камиона и ги натовари на количката.
- А с тях какво ще стане, когато пуснем газа?
- Ще се сковат като останалите - отвърна Калиста - и няма да ни пречат.
Приключил с въпросите, Егън излезе от контролния пункт, а Калиста провери за последно системата и прехвърли контрола върху нея на едно преносимо устройство, което бе взела специално за целта. След това излезе и отиде при количката в началото на дългия тунел, по който щяха да минат.
Количката беше открита и приличаше повече на вагонетка от мина, отколкото на пасажерска количка, с която возеха самолетни пасажери към летището.
Калиста се качи първа, а Егън доведе хакерите.
Xeno9X9, ZSumG и Montresor бяха могъщи имена в подземния хакерски свят, но на живо не бяха толкова впечатляващи - трима мършави и мърляви мъже. Бяха бледи, очите им бяха хлътнали, а ръцете и краката им - тънки като вейки. Нищо у тях не говореше за способностите им да поставят на колене цели държави. Нито един от тях не се бе противил, когато ги бяха заловили, макар че това се дължеше най-вече на факта, че Бревар беше пленил и държеше в щаба си сестрите, съпругите и децата им.
- Качвайте се! - изръмжа тя.
Тримата се подчиниха.
Егън застана пред тях, а Калиста - отзад, тъй че хакерите сс озоваха между двамата. Тя набра някакъв код в дистанционния си контролен пулт, отнякъде забуча мощен генератор. Когато на дистанционното ѝ светна зелена лампичка, Калиста натисна ръчката за старт на вагонетката и тя се понесе по дългия осветен тунел.
38
- Тръгнаха - каза Кърт. - Поеха по някакъв тунел. Сега ние сме на ход.
Той отвори внимателно вратата на контейнера. Скочи навън и се огледа. В контролния пункт имаше само мъртъвци и премигваши компютри, които Калиста бе хакнала. Ако Кърт разбираше правилно случващото се, всеки, наблюдаващ помещението от другаде, не би видял нищо подозрително.
- По-добре да се въоръжим - предложи той и взе пистолета на един от мъртъвците.
Джо приклекна до друг мъртвец и стори същото. После двамата излязоха и се огледаха.
Мястото беше oгромно, имаше размерите на самолетен хангар. От едната страна се виждаше камионът, който ги бе докарал сюеше иьрху осмом ьлна платформа. Bei контейнера изглеждаше малък и някак не на място
Тази платформа ми прилича на онези по гаровню депа ка ta Джо.
Кърт кимна и вдигна глава. Шахта с формата на осмоъгълната платформа се губеше в мрака над главите им. На стените на шахтата имаше улеи и в четири от осемте ъгъла се виждаха огромни зъбчати колела.
- Явно те движат платформата - отбеляза Джо.
- Да, очевидно така сме дошли, но защо?
Кърт се приближи към тунела, по който Калиста и приятелчето ѝ изчезнаха. Сякаш нямаше край. В далечината се простираше сивкаво-белия му търбух, в който се редуваха ивици светлина и сянка.
- Какво мислиш? - попита Джо.
- Не съм сигурсн - призна Кърт, - но ми се струва, че Тан Ранг не е толкова неутрален, колкото си мислят полковник Ли и ЦРУ.
- Мислиш, че тунелът минава под Демилитаризираната зона?