Бързо подминаха първите два етажа, но докато прекосяваха третия, нещо издрънча зад Кърт, а веднага след това последва и глух металически удар.
Кърт погледна надолу. Джо се държеше с една ръка за стълбата, а в другата стискаше едно счупено стъпало.
- Какво правиш, Джо?
Джо закрепи счупената част за една от стъпенките и се покачи над нея.
- В голяма опасност сме, Кърт.
- Не мисля, че някой ни е чул.
- Не говоря за войниците, а за севернокорсйските строителни практики. Видя ли бетона? Лющи се като тесто от престоял кроасан. Сигурно са използвали твърде много пясък. А стъпенките... всички са ръждясали и охлабени. - И за да демонстрира, Джо издърпа една от тях, която с лекота остана в ръката му. - Предлагам да побързаме, преди всичко да ни се срути на главите.
- Непременно ще изпратя писмо до Ким Чен Ун, когато се приберем - отвърна Кърт. - Моля, стройте тайните си бази с по-добри материали, за да не пострадаме, докато проникваме в тях, иначе ще се разправяте с адвокатите ни.
- Това ще му даде да се разбере! - закани се Джо.
Стигнаха до кабинката на асансьора. Кърт пролази върху нея и отвори аварийния панел. Спуснаха се колкото се може по-тихо. Предната врата зееше отворена, а стоп-бутонът стоеше натиснат.
В коридора имаше оше два трупа, но беше тихо. Няколко секунди по-късно обаче от другия край на коридора се разнесоха изстрели и изтрещя димна граната. После се чу ответен огън от пистолетите със заглушители на Калиста и партньора ѝ.
Какъвто и прийом да бяха използвали, за да стигнат чак дотук, вече явно не им помагаше. Из целия комплекс запищяха аларми.
- Дотук с мира и тишината - поклати глава Джо.
- Хайде! - подкани го Кърт и се затича към сражението
39
Притиснат до стената край една отворена врата, Кърт чу поредния залп, а след това и вик от болка, последван от втора експлозия на димна граната.
Кърт надникна в помещението. Калиста лежеше на една страна, а от ухото ѝ течеше кръв. Приятелят ѝ стреляше в изпълнената с дим стая, но един куршум го изтласка назад, а втори го улучи право в гърдите.
До тях лежеше Сиена Уестгейт.
Кърт се вцепени от изненада. Не можеше да повярва. Сиена беше жива. Или поне доскоро. Сега...
Трима севернокорейски войници сс втурнаха през дима. Кърт инстинктивно откри огън и повали първите двама, а с третия изстрел рани последния войник, който се оттегли сред дима.
- Прикривай ме! извика Кърт на Джо.
Джо зае позиция и започна да стреля. Кърт пропълзя в стаята, хвана Сиена и я извлачи. Тя простена - беше жива.
Oт другия край на стаята поредният огнен залп засипа рамката на вратата и стената.
Джо стреля още няколко пъти. Внезапно ответният огън прекъсна и Дзавала видя, че последният жив войник тича към стълбището.
- Нещо ми подсказва, че ще се върне с бандата - провикна се Джо.
- Няма да ги чакаме - заяви Кърт. - Към асансьора.
Джо изтича натам, а Кърт подхвана Сиена.
- Кърт? - гласът ѝ беше сипкав, сякаш ѝ беше пресъхнало гърлото.
- Добре ли си? - попита Кърт.
- Как... Какво... Какво правиш тук?
Определено беше объркана.
- Дълга история. Можеш ли да ходиш ?
Тя се опита да се изправи, но залитна.
- Не си усещам... краката.
- Преметни ръка през врата ми. Трябва да се махаме оттук.
Сиена изпълни и той ѝ помогна да стигне до асансьора. Там я подпря на стената и посочи Джо.
- Остани с него!
- Защо? Къде отиваш?
- Да върна една услуга.
Джо му хвърли нетърпелив поглед.
- Кърт, след малко тук ще гъмжи от севернокорейци.
- Още една причина да го направя.
Кърт пусна Сиена и излезе от асансьора.
Джо освободи стоп-бутона.
- Ще ти пратя асансьора обратно, когато излезем.
Кърт кимна и пое по коридора. Сиена не откъсна поглед от него, докато вратите не се затвориха.
Димът от престрелката и от гранатите вече беше изпълнил коридора. Червените светлини на противодимни и противопожарни аларми пулсираха през него.
Когато Кърт стигна до Калиста, тя тъкмо се свестяваше. Вероятно една от димните гранати бе избухнала твърде близо до нея.
Той приклекна и я раздруса.
- Ей, помниш ли ме?
Подобно на Сиена, и на Калиста ѝ трябваха няколко мига да го познае. Тя посегна към пистолета си, но Кърт го изби от ръката ѝ.
- Няма да убиеш спасителя си, нали?