Тя се огледа.
- Егън...
- Ако имаш предвид партньора ти, мъртъв е.
Кърт не забеляза особена емоция при тази вест. Подаде ѝ ръка да се изправи.
- Почакай - каза тя и извади един сребрист цилиндър. - Хвърли го по стълбището, ще ни спечели няколко минути.
Кърт помогна на Калиста и двамата стигнаха до вратата. Кърт я открехна и надникна. Севернокорейците вече трополяха по стълбите.
- Завърти върха - каза Калиста, като вече успяваше да се закрепи на краката си и без негова помощ. - И не дишай.
Цилиндърът отскочи от стената и от него засвистя някакъв газ. Кърт затръшна вратата и чу как от другата ѝ страна няколко тела се строполиха на пода.
- Не се тревожи, не са мъртви - каза Калиста.
- Повече се тревожа за нас - отвърна той. - Да вървим.
Тя закрачи несигурно напред, но Кърт не възнамеряваше да се приближава твърде много до нея.
- Върви по коридора - нареди ѝ той.
Калиста се оправяше далеч по-бързо, когато имаше стена, на която да се опира. Щом стигна до асансьора нетърпеливо удари с длан бутона.
Когато вратите се отвориха, тя се строполи вътре. Кърт влезе след нея и застана в противоположния ъгъл с пистолет в ръка. Натисна копчето за партера.
Калиста се засмя.
- Наистина си бял рицар. Не можеш да устоиш на девойка в беда. Дори на такава като мен.
- Не се ласкай - каза той. - Имаш отговори, това искам от теб. Коя си ти? За кого работиш? Какво искаш от Сиена и от останалите?
Калиста се нацупи театрално.
- Надявах се на нещо повече от скучен разговор.
Когато стигнаха до долу, завариха Джо и Сиена при контролния пулт на магнитната вагонетка. За изненада на Кърт, тримата хакери бяха будни и помагаха.
- Можеш ли да я пуснеш?
Джо погледна Кърт и поклати глава.
- На китайски е - каза той. - Имам предвид, на корейски.
- Може би аз мога да помогна - приближи се Калиста.
Кърт не ѝ се доверяваше, но тя със сигурност също не искаше да остава тук.
Калиста сс съсредоточи върху пулта и прехвърли няколко изображения.
- Отрязали са захранването отгоре. Ще опитам да отменя командата.
Докато тя се опитваше да реши проблема, Кърт хвърли поглед към няколкото монитора в контролния пункт. Единият показваше коридора на престрелката. Другият - стълбището. Явно имаше камери на всеки етаж. Кърт огледа всички монитори. На всяка от горните площадки се виждаха войници нападали като цепеници в несвяст. На най-горният етаж обаче се тълпяха нови, с противогази.
- По-добре побързай.
- Мисля, че успях - вдигна очи Калиста. – Качвайте се!
Тримата хакери веднага се раздвижиха. Джо помогна на Сиена, а Кърт стоеше край Калиста, в очакване на неизбежния мръсен трик.
- Спокойно - каза тя. - По-скоро бих лежала в западен затвор, отколкото в севернокорейски.
Натисна една ръчка и захранването се възстанови, чу се жуженето на електричество и свистенето на високоволтови генератори.
- Качвай се! - нареди ѝ Кърт.
- Трябва да прехвърлим управлението към дистанционното - каза тя и посегна към нещо в джоба си.
Кърт набързо я сръчка с пистолета си.
- Просто дистанционно - каза тя и извади малко устройство със светещ екран. - Ще ни трябва, освен ако не искаш да останеш и да натиснеш старта.
Той грабна устройството от нея и я бутна към вагонетката. Щом всички бяха вътре, Кърт натисна светещия зелен бутон. Вместо обаче вагонетката да тръгне, в очите и през мозъка на Кърт премина мълния, а в тялото му се отприщи вълна от болка. Имаше чувството, че пропада от огромна височина.
Калиста го бутна и той се изтърколи на земята до вагонетката, вече в безсъзнание.
- Казах ти, че ще съм готова, когато се видим отново - прошепна Калиста.
Джо, стъписан, наблюдаваше случващото се. Нямаше никакво предупреждение за опасност - Кърт изведнъж се строполи, сякаш някой бе угасил лампите в мозъка му.
Сиена изпищя, а Джо инстинктивно скочи от вагонетката и задърпа Кърт. Приличаше на стокилограмова кукла с прерязани конци.
Настана суетня.
- Сиена! - каза Калиста. Не беше вик, а сгълчаване, сякаш говореше на провинило се дете.
Джо се обърна. Сиена държеше пистолет, насочен към Калиста. Добра работа, отбеляза Джо.
Калиста обаче явно не беше съгласна.
- Ако искаш някога да видиш децата си, насочи това в друга посока.
Бавно, сякаш в унес, Сиена обърна оръжието към Джо.
Лоша работа, помисли си той.
Уверена, че контролира ситуацията, Калиста му каза: