Второто стеснение бе още по-голямо, ала Джо не намали скоростта. Изпопада още бетон, този път заедно с голяма част от ремаркето, което издрънча шумно на земята.
В огледалото за задно виждане Джо видя част от ремаркето, изкривена почти на метър встрани. Хрумна му нещо. Без да забавя, той свърна към стената, докато изкривената част от камиона не се осгьрга в нея сред дъжд от искри. Накрая металът се доразкъса и цялото ремарке падна зад камиона.
Джо хвърли поглед на Кърт.
- Явно наистина никакъв те няма, щом дори това не те събуди.
Джо натисна клаксона още веднъж и не го пусна, докато не го заболяха ушите. Искаше целият свят и най-вече южнокорейските военни да разберат, че идва. Това беше единственият му шанс да ги предупреди.
На десет километра оттам в един от южнокорейските подслушвателни постове, младата военнослужеща, редник Чен, наблюдаваше мониторите пред себе си. Южнокорейците бяха поставили подслушвателни устройства из цялата Демилитаризираната зона, за да засичат евентуални подземни набези от Север.
От време на време чуваха странни неща. Леките земетресения им създаваха проблеми, както и атомният тест на севернокорейците - даваха им фалшиви показания. Но досега нищо подобно на това не бяха засичали. Редник Чен повика началника си.
- Чуйте това!
Той се приближи бавно и спокойно.
- Сигурио нещо със системата не е наред.
Редник Чен поклати глава.
- Проверих! Същото засичат и още няколко станции. Не е повреда.
- Дай да чуя.
Началникът си сложи слушалките, а Чен увеличи звука.
- Камиони... Тежки камиони - рече той.
Чуваше се и някакво стържене на метал в бетон.
Компютърът бе съгласен и съобщаваше, че вибрацията е от повече от едно тежки превозни средства, движещи се с висока скорост.
Внезапно обезпокоен, мъжът вдигна телефона и се свърза с майора в командния център. Докладва му и след това получи още по-смущаваща вест:
- И ние наблюдаваме рязко оживена дейност сред севернокорейските постове от другата страна на Демилитаризираната зона.
- Къде е това? – попита началникът.
Координатите бяха плашещи. Точно там, където бе започнал подземният шум.
- Изчисли скорост и посока.
- Вече са изчислени - рече Чен.
- Да видя!
Тя натисна един бутон и движението на сигнала се показа на екрана. Водеше право от една предполагаема севернокорейска база към частна собственост в южния край на Зоната.
- Какво е това? - попита началникът.
Редник Чен провери и отвърна:
- Бунище. Бунище „Даешан” номер четири.
Мъжът събра две и две и не можа да повярва на очите си. Обади се отново на майора.
- Потвърждаваме едромащабно подземно нахлуване. Изходната точка е някъде около бунището „Даешан“. Препоръчвам първа степен на сигурност. Моментална тревога!
Под Зоната Джо нямаше представа какво е предизвикал, но се надяваше да значи топло посрещане, а не открит огън от бандитите на Тан Ранг.
Когато навлязоха в последната част от тунела, теренът се промени, наклонът нагоре се увеличи леко и камионът се позабави. Скоро Джо видя тъмният транспортен център на Тан Ранг. Не го очакваха нито бандити, нито пък южнокорейските войски, което за момента може би бе по-добре.
Зад него обаче бе друго. Няколко магнитни вагонетки го застигаха с бясна скорост.
Когато една от тях приближи, Джо завъртя рязко волана надясно и я изблъска от магнитната ѝ релса. Вагонетката, останала без захранване, се заби в земята и забълва искри.
От втората проехтяха изстрели. И тя наближаваше. За щастие размерите на камиона предпазиха Джо и Кърт от куршумите.
Този път Джо просто натисна спирачките и машината спря рязко с писък на гуми и сред облак синкав дим. Неспособна да намали скоростта толкова бързо, втората вагонетка просто се заби в задния край на камиона.
Успешно премахнал преследвачите, Джо отново натисна педала на газта и накрая, макар и трудно, закова камиона в хангара в края на тунела, като блъсна количката с титан. Гранулите се пръснаха по земята.
Когато трополенето им утихна, Джо се озърна. Нямаше никого - нито бандити с оръжия, нито Калиста и хакерите, нито войници.
Джо обърна глава към тунела. Севернокорейците явно се бяха отказали и се връщаха назад. Навярно не искаха да бъдат заловени oт тази страна на границата.