- Това са добри новини. Ами корозия?
- Всичко е наред - каза главният. - Честно казано, корабът е в много добри форма като за столетник.
- А имаш ли представа защо? - попита Пол. - Трябваше да е ръждясал и да се е разпаднал преди години.
- Мисля, че е от наносите - отвърна главният. - Много са плътни, като глина са. Толкова здраво са облепили корпуса отвътре, че са спрели достъпът на кислород, а това значи по-малко ръжда.
- Добро обяснение - каза Пол. Чудеше сс как е обшивката отвън. - Дюк, ти приключи ли?
След леко забавяне се чу и Дюк.
- Да.
- Как изглежда под ватерлинията?
- Обшивката е в отлични форма. Ако главният е прав, бих казал, че и отвън е бил запечатан в кал, почти от мига. когато се е озовал на сушата.
- Добри иоиини отвсякъде.
- Става ли да се върнем на „Кондор" заобяд и сухи дрехи?
Дюк беше вече три часа във водата.
- Заслужи си го.
- Разбрано! Прекъсвам връзката.
Пол отново насочи вниманието си към вътрешността на кораба.
- Какво мислиш, главен? Ще успеем ли?
НАМПД възнамеряваше след два дни да изтегли „Уарата“ до Дърбан. Корабът нямаше да може да стигне до Кейптаун - закъдето бе тръгнал преди сто години, но можеше победоносно да се завърне у дома.
- Шансовете са добри - отвърна главният. - Единствената реална опасност идва от факта, че очевидно дълго време е бил на суша. Корабите не бива да носят собствената си тежест върху дъното си толкова дълго. Виждат се деформации в плочите под нас.
- Това проблем ли ще е?
- Не бих искал да съм тук при буря. Но ако времето е хубаво, мисля, че ще се справим.
- Добра работа - каза Пол. - Ела при мен, когато се качиш.
- Разбрано! - отвърна главният. - Ще проверя отново кърмата, за да съм сигурен, че не пропуска вода през вала на витлата.
Пол закачи радиостанцията на колана си и отиде при екипа, който разчистваше палубата.
Междувременно Гамей и Елена изследваха вътрешността на кораба, надявайки се да разбудят тайната му. Внимателното претърсване на мостика не доведе до нищо, нито пък огледа на капитанската каюта и останалите общи помещения. Дневниците ги нямаше, както и почти всички лични принадлежности.
- Да проверим пътническите каюти - предложи Гамей.
Елена кимна и последва Гамей. Слязоха по главното стълбище, покрито с черна плесен и слоеве лепкави останки от гнили растения. Стигнаха до каютите на пътниците и се озоваха в коридор, тъмен като минна шахта. Включиха фенерчетата си и продължиха напред много внимателно.
Миризмата на гнило и мухъл бе изключително силна - подът, таванът и стените бяха покрити със същата плесен като стълбището. От тавана капеше вода и засилваше усещането, че са попаднали в пещера.
- Доста е зловещо тук - прошепна Елена.
- Напълно съм съгласна - отвърна Гамей.
Над тях се чуваше дрънчене и гласове - екипа по разчистване на палубата, но звуците бяха далечни и приглушени, като че идваха от друга епоха.
- Вярваш ли в призраци? - попита Елена.
- Не! - отвърна Гамей. - Нито пък ти.
Елена се подсмихна.
- Е, ако вярвах, бих очаквала тук да срещна някой. Всички тези хора, изгубени завинаги. Гневни духове, останали тук, където за последно са имали плът и кръв. Сигурно бродят около нас и чакат някой да ги открие и да ги освободи
Гамей усети как я полазват тръпки.
- Предпочитам призраци пред крокодили - каза тя.
Отне им известно време да проверят всички каюти в първа класа.
- Забелязваш ли нещо? - попита Гамей.
- Няма дрехи, няма багаж...
- ...и нима бижута - довърши Гамей. Досега предполагаха, че корабът е стигнал до ненаселена суша и екипажът и пътниците са загинали, преди някой да ги спаси. Но след като откриха само една от спасителните лодки на кораба, започнаха да се замислят и за друга възможност.
- Ако са напуснали кораба - рече Гамей, - е логично да са изоставили пътническите си сандъци, но перлите и гривните са лесни за носене.
- Аз бих взела своите - кимна Елена - но защо ще напускат кораб, който не потъва?
- Нямам представа - призна Гамей, докато се връщаха към стълбището.
- Да слезем ли на долното ниво? - попита Елена.
Гамей кимна.
- С риск да прозвуча като съпруга си, но да продължаваме, докато стигнем до дъното.