Така и сториха и провериха по-малките каюти на долната палуба.
- Помещения за екипажа - отбеляза Елена.
- Или трета класа - каза Гамей. - „Уарата“ е бил строен, за да превозва имигранти. За щастие не е бил пълен, когато е отплавал от Дърбан.
Продължиха да търсят внимателно. Но освен ежедневни пособия, които биха удивили и зарадвали някой историк, нямаше нищо, което да им подскаже какво се е случило на борда, докато Гамей не отвори силом следващата врата.
Помещението беше по-голямо, но беше пълно с мебели и вещи. По леглата и шкафовете Гамей отгатна къде бяха попаднали.
- Лазарет - каза тя и влезе.
Елена я последва. След няколко крачки тя възкликна изненадано.
Гамей се обърна. Лъчът на фенерчето на Елена осветяваше череп с мумифицирана кожа върху него, сивкави кичури коса и останки от някога гъсти мустаци. До него имаше още едно тяло.
Гамей приклекна до телата. Мъжът беше с униформа.
- От екипажа е - рече тя. - Или поне е бил...
Значката на униформата му показваше, че е бил началник в котелното, навярно е наглеждал огнярите. На жакета му имаше дупка. Коремът на Гамей се сви, също както когато откри тялото на „Етернет“.
Огледа и другото тяло. Нямаше риза и кожата му бе изгнила повече. Не можеше да разбере какво се е случило с този, но докато правеше крачка назад от него, ритна стоманена манерка, в която нещо издрънча.
Гамей вдигна манерката и изсипа съдържанието ѝ в дланта си. Две парченца метал, първото сплескано, във формата на гъба, второто в по-добро състояние.
- Куршуми!
Гамей кимна.
- Извадени от тези двамата, подозирам. Или докато са се опитвали да ги спасят, или след като са загинали.
Без да продумат повече, двете довършиха огледа и откриха още три тела в дъното, едно от тях бе привързано към легло, в чийто край имаше подвързана папка с няколко пожълтели листове. На първия Гамей не можа да разчете нищо. Вторият бе по-добре запазен. Когато насочи фенерчето си под точния ъгъл, успя да разчете едно изречение.
- Време на смъртта... - Зачете тя. Часът не личеше, но датата - да. - Първи август, 1909 г.
Значението не убягна на Елена.
- Пет дни след изчезването на „Уарата“.
Гамей кимна. Бяха открили първата си улика.
- Трябва да кажем на Пол.
Завариха Пол с лопата да разчиства палубата.
- Открихме нещо - задъхана рече Гамей.
Пол остави лопатата и заслуша с внимание разказа на Гамей. Накрая тя му подаде и куршумите.
- Без пасажери, без спасителни лодки, без дневници - шепнешком изброи фактите Пол, - неколцина от екипажа мъртви в лазарета и поне един се е възстановявал от куршум няколко дни след изчезването на кораба.
- Дали не е било бунт? - попита Елена.
- Това не е робовладелски кораб - рече Гамей, - а пътнически. Никой не е бил тук против волята си. Моряците са били професионалисти. Работата на този кораб всъщност е била добро назначение.
Оставаше само един вариант.
- Пиратство - заключи Пол.
- Това би обяснило много неща - отвърна Гамей, - включително местоположението ни.
Пол кимна. Намираха се на почти петстотин километра на североизток от последното отбелязано местоположение на „Уарата“. Предвид спецификата на Мозамбикския проток, не можеше корабът да се озове тук, освен ако не се е намирал още по-нагоре по брега.
- Честно казано - рече Пол, - от известно време подозирах, че са били пирати. Не се сещам защо иначе би бил толкова далеч от предполагаемата си последна локация.
Гамей кимна.
- Ако си пират и си заловил голям кораб, първото, което би сторил е да се насочиш в обратната посока, по-далеч от плавателните маршрути и от местата, където някой би потърсил кораба.
- Затова и от Кралския флот, и от „Блу енкър“ не са го открили - рече Пол. - Търсели са на погрешното място.
Елена обобщи:
- Значи шайка пирати са нападнали кораба, овладели са го и са го обърнали на север, знаейки, че ще минат дни, преди търсенето да започне. Дотогава биха могли да са на стотици километри от рисковата зона.
- Сигурно е било лесно да изчезнеш по онова време - отбеляза Гамей. - По корабите още не е имало радиостанции. А самолетът е бил току-що изобретен. Нито са се намирали често самолети, нито са можели да летят на такива разстояния и да търсят изгубени кораби.
- Била е друга епоха - съгласи се Пол.
Загадката изпълваше Пол с любопитство все повече и повече.
- Добре, къде тогава е седял този кораб? - запита се той на глас.