- Извадете оръжията от сандъците - извика на един от гмуркачите.
Пред тях „Уарата“ бавно се уголемяваше, но и те приближаваха второто торпедо с всяка изминала секунда.
- Не улучвате бойната глава - извика Дюк. Ще се взриви, а това означава и ние с нея. Целете се в перките или мотора. Трябва просто да отклоним торпедото от курса.
Мъжете кимнаха и свалиха предпазителите на оръжията. Имаха само пистолети, но ако Дюк се приближеше достатъчно, щяха да свършат работа.
Изравниха се с торпедото - беше светлосиво, на около метър и половина под водата.
- Обезвредете го - извика Дюк, като се стараеше да не изостава.
Гмуркачите започнаха да стрелят. Дюк би дал годишната си заплата за една пушка, но две от тях бяха на „Уарата“ с Пол, а останалите - на „Кондор“.
Макар да изпразниха и двата пълнителя, торпедото продължи. Не на не повече от трийсет секунди от кораба.
- Твърде е дълбоко - каза един от стрелците.
- Презаредете - извика Дюк. - Ще опитам нещо.
Увеличи скоростта на моторницата и мина пред торпедото, след което повтори. След третия път снарядът започна да подскача в развълнуваната вода като водни ски, уловили дирята на катера, който ги дърпа. В един момент носът на торпедото се подаде от водата. Гмуркачите откриха огън и улучиха няколко пъти. Каквото и да бяха повредили, торпедото изгуби контрол, завъртя се надясно и се заби в дълбините.
Дюк зави наляво и се отдалечи. В този момент под водата нещо проблясна. Последва ударна вълна и на повърхността изригна пяна.
- Едното замина, остава второто - подвикна Дюк и отново се върна надясно, търсейки дирята на второто торпедо.
- Доста е напред- каза един от гмуркачите.
- Няма да се откажа - настоя Дюк. Но когато върна моторницата на курса, видя, че е твърде късно. Фучаха към кърмата на „Уарата“. Мястото щеше да им свърши по-бързо, отколкото щяха да настигнат торпедото.
- Дюк, отдалечи се! - чу се гласът на Пол по радиото. - Това е заповед!
Дюк се подчини и се отклони вляво, а от палубата на стария кораб пробляснаха дула.
Пол и Гамей стояха на перилата и стреляха с пушките си към торпедото. На трийсет метра един от тях улучи бойната глава където трябва - последва нова ударна вълна и от морето изригна гейзер от вода и пара.
На палубата на „Уарата“ ударната вълна блъсна Пол и Гамей назад. Приземиха се един до друг сред купчина плевели, които копачите още не бяха разчистили.
Пол отвори очи, премрежени от падащи капчици вода. Ушите му бучаха. Погледна към Гамей - беше добре.
- Бива си ме с пушката, нищо, че сам се хваля - въздъхна Пол с облекчение.
Гамей се надигна на лакът и се взря в него.
- Откъде знаеш, че не е бил моят изстрел?
- Много наляво стреляш. Ог самото начало ти личеше нс сс съобразяваше с вятъра.
- Твоите куршуми отиваха вляво! - възмути се тя.
Пол се засмя и стана на крака. Огледа се, търсейки хеликоптерите. Надяваше се да не опитат отново - за щастие, двете машини се отдалечаваха на север.
Зад себе си оставиха две петна кипнала вода, димящ влекач и тълпа недоумяващи хора, които се питаха какво му е толкова важното на този стогодишен кораб, та някой да иска да го потопи.
Пол намери радиото си и провери дали работи.
- Благодаря за помощта, Дюк! Ненормален си, но много ти благодарим за това.
- Няма защо, Пол. Съжалявам, че не прихванах и двете торпеда. Добра стрелба.
- Благодаря! - отвърнаха заедно Пол и Гамей и се спогледаха.
Дюк даде сигнал, че се връща на „Кондор“ и Пол прие съобщението, а след това самият той се свърза с кораба.
- „Кондор“, тук е Пол. Докладвайте за щети и жертви.
- Щетите са най-вече козметични - отвърнаха от другата страна. - Двама от екипажа са ранени от шрапнели, а трети има лоша цицина на главата, хвърлил се право в една от преградите. Но нямаме тежко ранени или мъртви.
- Явно сме имали късмет - отдъхна си Пол. - Свържете се с влекачите и докладвайте и за тях. Виждам много дим над „Дракенсберг“.
- Прието!
- И се свържете и с главния щаб. Имаме нужда от помощ. Нямам представа защо някой би искал да потопи трошка като тази, но точно това се опитаха да направят. Докато не разберем кои са и какво искат, трябва да очакваме като нищо да опитат отново.