- Нужно ли е всичко това? - попита Калиста брат си.
- Трябва ни димни завеса, за да прикрием същинските си намерения. Малко хаос ще ни свърши работа.
Калиста кимна и отиде в предния край на контролната зала, където през огромните прозорци от пода до тавана се виждаше олимпийския им басейн. Там се бе научила да се гмурка и също там тя и останалите бяха тренирали за мисията срещу „Етернет“.
Спомняйки си за това, тя се сети и за Кърт Остин. След като го срещна за пръв път на „Етернет“, тя влезе в досието му в НАМПД и разбра за някогашната му връзка със Сиена.
Зачуди се какво би накарало един мъж да рискува живота си за жена, която не може да има и която, дори да успее да спаси, ще трябва да предаде в обятията на друг мъж.
Или Сиена бе от жените, конто вдъхновяват подобна любов, или имаше щастието да я обича мъж, за когото дългът струва повече от живота. И в двата случая Калистa им завиждаше. Никога не бе познавала подобен мъж и навярно никога нямаше да срещне такъв.
- Извикай Лорен - прекъсна размислите ѝ Себастиан. - Трябва да се погрижим всичките ни хора да са налице и да са готови за битка. Дори онези, които сме наели за дребни задачи.
- Компания ли очакваме?
- Не веднага - отвърна Себастиан. - но скоро. Когато дойдат, трябва да им разкървавим носовете, трябва с труд да преодолеят съпротивата ни, иначе няма да повярват, че са победили.
Калиста разбра.
Поредната игра.
44
Дърбан, Южна Африка
Гамей пристигна в Дърбан и разбра, че без да иска вече е станала местна атракция. Откритието на „Уарата“ все още не беше оповестено официално. Властите искаха това да остане тайна, докато корабът не стигне до южноафрикански води. Но мълвата вече се носеше. А това, че член на НАМПД е пристигнал с проби, които трябвало бъда изследвани, бе предизвикало жив интерес.
Неколцина експерти бяха пристигнали на собствени разноски в университета „Дърбан Уествил“ и посрещнаха Гамей в кампуса. Бързо подготвиха полева лаборатория и се заеха с насекомите, мъртвите гризачи и растенията от „Уарата”.
Докато работеха, Гамей прескочи до библиотеката, където откри машина за микрофилми, на която можеше да разгледа старите вестници от времето на изчезването на кораба.
- Сигурна ли сте, че не искате да използвате компютър?- попита библиотекарят. - Цялата информация е налична и онлайн.
- Не, благодаря. Наситих се на компютри напоследък и предпочитам малко да си почина от тях.
Тя започна да преглежда статия след статия. Лека-полека се върна във времето преди сто години. Толкова бе свикнала с динамиката на съвременния свят, където самолетни катастрофи и бедствия се отразяваха на живо и всичко се научаваше почти незабавно, че публикациите за изчезването на „Уарата“ ѝ се сториха странни. Отначало се смятало, че корабът просто се бави: често се случвало да има закъснения от дни или дори седмици. В някои статии пишеше, че „Уарата“ може да пристигне и че корабите, изпратени да го търсят, ще го докарат в някое пристанище. Изчисляваха се дори хранителните припаси н журналистите успокояваха, че корабът и пътниците му са добре подсигурени с храна и няма никаква причина за тревога.
Ала с течение на времето надеждите корабът да бъде намерен, постепенно отстъпваха място на жестоката реалност. Появили се тревожни слухове и догадки. Бурята от 27-и юли била нарочена за основен виновник. Във вестниците много място бе отделено на думите на някой си Клод Сойър. Той бил единственият пасажер, тръгнал към Кейптаун, който решил да слезе в Дърбан. Изпратил иа жена си телеграма: „Уарата“ ми се стори понатежал. Слязох в Дърбан.“
Той твърдеше, че сънувал сън, малко преди корабът да пристигне в Дърбан. През вълните препускал рицар с високо вдигнат меч, който викал името на кораба. Когато Сойър слязьл в Дърбан, твьрдял, че е сънувал отново този път как „Уарата" била погълната от огромна вълна.
Капитан Фърт oт парахода „Марере” споделяше друга теория. Според него „Уарата“ е твърде голям и здрав кораб, зa да бъде пометен oт вълна и по-вероятно е да се е повредило някое витло или рул и корабът да се носи по течението, покрай нос Добра надежда в посока към Атлантическия океан.