Фърт беше сигурен, че „Уарата" ще бъде открит, подобно на „Уайкато“, друг кораб, чиито вал се счупил на път към Оукланд, а съдът се носел по теченията шест седмици, преди да го открият. Някои смятали, че „Уаратга“ ще стигне чак до Южна Америка.
Докато Гамей четеше статиите за изчезването на кораба, вниманието и бе привлечено и от други тогавашни истории - новини за бурята, политически препирни и реклами, включително една, която препоръчваше пушенето като лек срещу настинка.
Но най-впечатляваш беше разказът за схватката между полицията и криминалната банда от река Клаар. След експлозия и пожар, изпепелили цяло състояние в банкноти, накрая било установено, че банкнотите са почти съвършени фалшификати. Повечето от бандитите наистина загинали, но Робърт Суон, главен инспектор от дърбанската полиция, се боял, че предводителите са избягали и ще се появят отново.
- Мда, интересни времена - прошепна на себе си Гамей.
- Извинете ме - обади се някой зад нея. - Вие ли сте Гамей Траут?
Тя се обърна и видя мъж със свстлоснн костюм и бяла ризa с отворена яка. Той протегна ръка.
- Казвам се Джейкъб Фредрикс. Дочух, че сте открили „Уарата”. Истина ли е?
Гамей сс поколеба.
- Преди години работих за НАМПД по време на една експедиция за издирване на кораба обясни той. Зa жалост, не го открихме.
Тя си спомняше името. Не беше сигурна дали мъжът е този, за когото се представя, но и се съмняваше, че тя или корабът са още в опасност. Истината явно сс разпространяваше от поне няколко места, така че реши да му каже каквото знае.
През следващите два часа обсъждаха изчезването на кораба и експедицията по време на която Фредрикс смятал, че го е открил, само за да се окаже накрая, че са открили товарен кораб от Втората световна война, торпилиран от германците.
- Почти се радвам, че през цялото време корабът е бил на брега. По-лесно ми е да понеса, че не го намерих на дъното.
Гамей се усмихна и му разказа за инцидентите след откриването на кораба. Фредрикс изглеждаше искрено изненадан, но спомена за странните теории и случки, които сякаш винаги спохождали кораба.
- Веднъж един медиум твърдеше, че са стигнали до суша и са започнали нова цивилизация.
- Бил е по-прав, отколкото бихме могли да предположим - отвърна Гамей, макар да бе ясно, че пътниците никога не са стигнали до суша.
- Една от най-странните истории се случила през 1987 г. - започна Фредрикс.
- Когато сте мислили, че сте го открили?
- Не, ние го търсихме години по-късно. Но през 87-ма година една стара спасителна лодка била открита край бреговете на залива Мапуто в Мозамбик. Някакъв рибар, мисля, се натъкнал на нея. В нея имало трима души - жена и две момчета. Жената имала лека огнестрелна рана, но нищо сериозно. За нещастие обезводняването се оказало фатално и за тримата. Разпознати били като част oт семейство, отвлечено преди години. Властите смятали, че са дошли най-вероятно от района на Сомалия.
- Звучи ужасно - рече Гамей. - Но какво общо има това с „Уарата“?
- Лодката им била прогнила. Била набързо скърпена и запушена с подръчни средства. Нямало да плава още дълго, ако не я били намерили. Неколцина експерти били на мнение, че подобни лодки се използвали между 1904 и 1939 година. Години по-късно направили компютърен анализ на снимките и открили останки от име на най-горната дъска, тъй като пластовете боя ограничили ерозията. Не мога да си спомня как точно бяха изчистили образа, но написаното можело да се прочете като „Уарата“.
Гамей се облегна стъписана на стола си.
- Шегувате се!
Фредерикс поклати глава.
- По онова време всички мислели, че е измама. Като онзи запис с аутопсията на извънземни. Но след вашето откритие, нещата изглеждат по друг начин. Напълно е възможно да е вярно. - След това смени темата: - А да не забравяме и бандата от река Клаар.
- Тъкмо четях за тях.
- Някои смятат, че са се качили на кораба нелегално.
- Наистина ли?
- Да. А после се издавили, когато потънал.
- Само че не е потънал - отбеляза Гамей. - Дали те не са отвлекли кораба?
- От това, което съм чел, знам, че са били безмилостни. Да превземат кораб, би било точно в техен стил.
Гамей почти се замая. Искаше да проучи подробно това, което ѝ разказа мъжът. Но преди да реши откъде да започне, телефонът ѝ изжужа. В есемеса пишеше да отиде веднага в лабораторията, където анализираха пробите.
- Трябва да вървя - рече тя. - Ще се радвам да поговорим отново, когато имам време.